ПРИРОДАТА ЛЕКУВА ВСИЧКО

Здравето е най-ценното нещо и зависи изцяло от нас самите. Мнозина разбират това твърде късно, но има и хора, които сами успяват да победят болестите и да доживеят до дълбока старост - бодри и силни. Макар да не съществува физическо безсмъртие, организмът може да бъде поддържан млад много дълго време. Като пример за това може да послужи Пол Брег, който благодарение на природо-съобразния начин на живот от неизлечимо болен се превръща в здрав човек с идеална сърдечна дейност. Той разработва своя система на лечение, която освен здравословно хранене включва и интензивно движение и спорт. Пол Брег умира на 96-годишна възраст при злополука. Най-важни за здравето са активното движение, нискокалоричната храна, положителната нагласа и любовта към хората. В тази книга ние предлагаме някои средства и начини да останете в добро здраве до дълбока старост. Още сега ще ви дадем няколко изключително полезни съвета. Например половин час след всяко хранене поставяйте по една щипка сол върху езика си. Ако правите това редовно, за половин година бръчките по лицето ви рязко ще намалеят - просто защото е нараснал броят на младите клетки в организма. За да живеете по-дълго и да боледувате по-рядко, трябва да правите нагревни на черния дроб. Веднага след хранене поставете грейка върху дясното подребрие и полежете 40 минути на дясната си страна. За подаграта също има лек - преди лягане може да вържете върху болезнените места нагрети обли камъчета и така да спите. АПТЕЧКА В ДЖОБА 1. Полезно е да държите 2-3 диви кестена в джоба си и да ги въртите в ръка - така се подобрява кръвоснабдяването на мозъка и се засилва паметта. 2. В шишенце носете сол и 30 минути след всяко хранене поставяйте по една щипка върху езика. Солта повишава отделянето на пепсин, който обновява кръвните клетки и подобрява храносмилането. 3. Стритите семена от копър идеално заместват валидола при бодежи в сърцето, помагат при запек и стрес - достатъчно е да поставите една щипка от тях върху езика. Такава природна аптечка може да ви бъде от голяма полза и да ви спести много неприятности. МЕДТА Не е достатъчно само да искаме да бъдем здрави. Даже и да имаме нужните знания, не винаги ни остава време да обърнем внимание на здравето си - особено младите хора, които заради преяждане, злоупотреба с алкохол, физически и психически стрес твърде отрано започват да имат сериозни здравословни проблеми. Съвременният начин на живот и обездвижването ни лишават от сила и издръжливост; мързелът се проявява при мнозина от нас. Затова не чакайте да се обади болката. Сложете в торбичка медна пластинка и медни монети, диви кестени, ръкав от стара вълнена блуза, шалче. Дръжте торбичката близо до леглото си или под възглавницата - ако през нощта внезапно се почувствате зле, тя ще ви бъде от полза. Медните предмети например понижават температурата. Медта е бактерицидна, активира водния и минералния обмен, подобрява левкоцитните функции, намалява възпалителната реакция. Може да се използва при лечението на синузит, отит, бронхит, астма (успокоява кашлицата). Тя помага и при язви, колити, гастрити, сърдечносъдови и ревматични заболявания. Чрез апликация на медни монети може да се възстанови слухът. Организмът ни се нуждае само от 2-3 мг мед на ден, но този толкова полезен елемент се съдържа в много малко хранителни продукти - например в черния дроб (телешки и агнешки - 100 мг/кг) и в жълтъка на яйцето. Недостигът на мед в организма е наследствен фактор, на него се дължи и ранното побеляване на косата. За апликации се използват тънки медни пластинки и медни монети, които се поставят върху активните точки или върху болното място. Започне ли кожата под пластинките да позеленява, значи лечението се провежда правилно. Пластинките предварително се обгарят и почистват. Курсът на лечение трае от 3 до 15-20 дни. Дивите кестени запазват лечебните си свойства 2-3 години. Те засилват притока на кръв - особено към главата, врата и коремната област. Събраните през есента кестени (7 или 21 на брой) нанижете на здрав конец. Тази "огърлица" може да слагате на кръста - ако страдате от радикулит, на главата - при мигрена, на шията (малко по-ниско от ключицата) - при болки в сърдечната област, или върху гърдите - за успокояване на кашлицата. При възпаление на венците може да държите кестени в устата. Сигурно се питате за какво ли биха ви послужили шалчето и ръкавите от стари вълнени блузи (и при това задължително червени на цвят)? Доказано е, че червеният цвят увеличава притока на кръв и премахва болката в сърдечната област. А вълната облекчава неприятните болки в ставите при рязка промяна на времето: ръката от китката до лакътя се омотана с кърпичка, натопена в разтвор от оцет и вода в съотношение 1:1 и отгоре се увива с вълнен плат. Медта помага и при разширени вени - правят се апликации, а добре е и същевременно да се консумират плодове и зеленчуци, богати на мед: дини, вишни, цариградско грозде, лимони, касис, ябълки, царевица, моркови, краставици, домати, киселец, фасул, соя, орехи, просо, овчарска торбичка, черен чай. Къде се натрупва медта? Най-вече в мозъка и черния дроб. Недостигът на мед в организма се отразява на белите дробове, костите стават много по-податливи на всякакви травми, при диабетиците се появяват гангрени. За да бъдат здрави костите и хрущялите, организмът всекидневно трябва да получава калций, фосфор, манган, магнезий и мед. Костите представляват пореста тъкан, покрита с твърда субстанция от калций и фосфор. Дългите кости на ръцете и краката са удебелени в краищата и образуват ставите, а в костния мозък има мастна тъкан, която се използва за покриване на енергийните нужди на организма. Вече споменахме, че кръвните клетки се образуват в костите, но там проникват и различни вируси и паразити, които поразяват редица органи. Фагоцитите и левкоцитите се борят с паразитите, а солите на медта подпомагат тази тяхна функция. Медта и глината възстановяват баланса, разнасят натрупаните колонии от едноклетъчни паразити. Медта и медният сулфат В миналото нашите баби са използвали за готвене медни съдове. Вода, престояла известно време в такъв съд, придобива свойството да убива бактериите. Народните лечители препоръчват да се приема в продължение на един месец "медна" вода - по 1 с. л. три пъти на ден. Последователите на Аюрведа промиват медни монети във варовита вода, варят ги в нея и така получават "медната" вода. Диабетно болните могат да правят вани с 1-2 с. л. меден сулфат. Процедурата трае 15 минути и се повтаря 1 или 2 пъти седмично. Курсът на лечение включва 10-15 вани и при необходимост може да се повтори 4-6 пъти за една година. За тежко болните ще бъде по-добре да потапят във ваната само краката. При правилно проведен курс на лечение голяма част от болните със средно тежка форма на диабет са спрели инжекциите с инсулин, а тези с тежка форма са намалили инсулиновата доза неколкократно. С медната вода може да се правят гаргара, инжекции, а също и клизми. Тя помага и при най-упорита треска. Ако сте си счупили крак или ръка, медта, стрита на прах, или съответно медните стружки ще ви бъдат от полза - 0,1 г медна прах се смесва с една чаша мляко и се пие два пъти седмично - така по-бързо зарастват костите. Можете сами да си приготвите и ефикасно средство за премахване на мазоли: върху медна плочка капнете мас и след три дни мехлемът ще бъде готов. Друг мехлем ще ви помогне при натъртване: 15 г меден сулфат, 20 г борова смола, 1 глава лук (нарязана на ситно) и 50 г олио - всичко това се смесва и се вари до образуване на хомогенна маса. При склонност към напълняване е добре да се правят апликации с мед, да се пие медна вода - 3 пъти на ден по 2 ч. л., да се носят медни гривни и редовно да се консумира сурово настъргано цвекло със сметана. Тези процедури предотвратяват напълняването. Когато приготвяте лекарствата и мехлемите, трябва да бъдете много внимателни, защото по-голяма доза меден сулфат може да доведе до отравяне. Ако се появи метален вкус в устата, слабост, главоболие, световъртеж, организмът ви дава сигнал, че е пренаситен с мед и е време да спрете лечението. Значението на медта за човешкия организъм При съставянето на хороскопи древните астролози са отчитали и влиянието на медта, желязото и другите метали върху здравето на конкретния индивид. Недостигът на мед в организма води до нарушаване на обмяната на веществата, а също така се затруднява и усвояването на желязото. Медта повишава съпротивлението на клетките срещу различните бактерии и вируси, с които е пълен нашият организъм. Още в началото на XX век учените доказват, че медта за 6 дни убива дифтерийната бактерия, за 18 часа - тифозната, а за 3 дни - стафилококите. В миналото хората, които носели медни украшения или работели с мед, не се разболявали от холера и чума. Циганите-чергари, без да са били запознати с бактерицидните свойства на медта, носели от деца медни пръстени, гривни, колани или обръчи за глава. Неслучайно паралитиците и инфекциозно болните са рядкост сред циганите. Авицена е съветвал при счупване на крайник да се пие мед на прах. На новородените са слагали медни гривни срещу рахит и епилепсия. Древногръцкият лекар Емпедркъл е носел медни сандали. Хората, чиито професии са свързани с обработката на мед, не боледуват от рак. Медта и желязото са необходими за кръвообразуването. Лицата на хора, страдащи от недостиг на тези микроелементи, се зачервяват при всяка рязка смяна на температурите. Отвесната линия между веждите е сигнал за нарушена обмяна в черния дроб (тя показва, че в стомашно-чревния тракт не се изработва витамин В). Ако отвесната черта е повече вдясно - има нарушение на черния дроб, а ако е вляво - нарушение на далака. Тези сигнали не бива да убягват от вниманието ви. При подрастващите се препоръчва след по-голямо физическо натоварване (особено състезание по бягане, когато далакът изхвърля допълнително количество кръв) да се правят медни апликации. Те не само ще премахнат спазмите, но и ще помогнат на далака да се освободи от остарелите еритроцити, натрупани в него. Всяка болка е сигнал за някакво нарушение, за липсата на нещо в организма. Много лесно е да се установи дали тялото ни има нужда от мед. През нощта връзваме на ръката си медна пластинка или монета, а на сутринта я отвързваме. Ако монетата не се отлепва и кожата под нея е позеленяла, страдаме от недостиг на мед и можем да започнем лечение. Болката в горната част на тила също е сигнал за недостиг на този елемент, а и за изменения в стомашно-чревния тракт. Смята се, че медта унищожава с биополето си вирусите и едноклетъчните паразити, които се развиват в костите, порестата съединителна тъкан и мускулите. Ако носите медна гривна на ръката или глезена, не бива да съединявате краищата й: така тежките биоенергетични заряди се освобождават. При болки в единия крак в продължение на месец преди лягане слагайте медна гривна на здравия крак, след което още един месец носете гривната на другия крак. Мой познат, народен лечител, ми подари преди време медна пластинка с дупчици. Разбрах, че мога да я нося по цял месец, без да я свалям. През дупките излизат газовете, ексудатите, черната енергия. С такава пластинка прекрасно се лекуват болни бъбреци, черен дроб, радикулит. Трябва да отбележа, че много лекари активно използват медта като лечебно средство. Медта и краката Краката ни свързват със земята чрез енергийните канали на черния дроб, далака, задстомашната жлеза, бъбреците, стомаха, жлъчния и пикочния мехур и така снабдяват с енергия вътрешните органи. Ако се въздейства върху активните точки на тези канали, може да се подобри дейността на гореспоменатите органи. Лекарите винаги са препоръчвали да се разхождаме боси по земята, край морето - тези разходки се отразяват чудесно на тонуса и подобряват обмяната на веществата. Продължителното натоварване на мускулатурата на краката предизвиква натрупване на млечна киселина, което води до появата на болка и запушвания. Има чудесен начин да се освободим от млечната киселина и да подобрим венозното кръвообращение - виброгимнастиката на академик Микулин: петите се повдигат на 2 см от пода и рязко се отпускат. Ако редовно правите тази гимнастика (5 пъти на ден по 30 повдигания), ще имате силни и здрави крака. Сутрин, преди да сте станали от леглото, раздвижете краката и ръцете, протегнете цялото тяло - така не само ще се разсъните, но и ще раздвижите кръвта. След това седнете в леглото и масажирайте леко ходилата - върху тях има много активни точки, чрез които може да се въздейства на всички вътрешни органи. Медта повишава жизнеността на хората, страдащи от затлъстяване, и укрепва общото им здравословно състояние. Тя подобрява дейността на черния дроб, далака, лимфната система (за тази цел в продължение на месец се пие медна вода - 2 ч. л. три пъти на ден, а през нощта на глезена се слага медна гривна). Най-добре е медната пластинка да се постави върху болния орган - точно на мястото на активните точки. Болките в стъпалата се появяват често при диабетно болните, при хипофункция на щитовидната жлеза и при нарушения на лимфната система. При такива оплаквания е добре да прикрепите медна монета малко по-ниско от коляното, там, където се разделят големият и малкият пищял - това е точката на дълголетието. Най-лесно ще я откриете по следния начин: повдигате се на пръсти и обхващате коляното с длан, след което бавно отпускате стъпалото - в това положение средният пръст на ръката лежи върху малка издутина - въпросната точка на дълголетието. Точно там трябва да прикрепите медната монета и да я носите в продължение на една седмица. При варикозно разширение и запушване на вените се прикрепва мед към мечовидния израстък на гръдната кост или непосредствено към проблемната зона. При отичане на ходилата, ларингит и менструални болки се прикрепва медна монета към долната страна на стъпалото - малко под големия пръст, а под пъпа се слага медна пластинка. При възпалителни състояния като цистит, колит, флебит монетата се прилепва отдолу на стъпалото, малко преди хълма на големия пръст, а пластинката - на корема. При счупвания на костите лечителите от Древния изток използвали червена мед на прах: съветвали да се разтвори в мляко или вода и да се пие на гладно. Ако силно сте натоварили краката (с дълъг поход или тренировка), спомнете си за виброгимнастиката на академик Микулин. За няколко минути вдигнете краката нависоко (любимата поза на американците във филмите - навярно сте забелязали това - е тази, при която краката са на масата, а главата е отпусната назад). Ако имате свободно време, масажирайте леко пръстите на краката и цялото стъпало - така ще премахнете умората и ще нормализирате дейността на бъбреците. При силна умора бързо ще се възстановите чрез масаж на определени зони: 1. Щом се събудите, масажирайте глезенната става (вместо това през нощта може да сложите там медна гривна). 2. Медта лекува също варикозни вени на краката и хемороиди; тя може да ни спаси и от депресия - сутрин се прикрепя медна монета четири пръста под коляното (това е зоната на дълголетието, тук преминава меридианът на стомаха). Медта и ръцете Психичната неустойчивост, лошите мисли, завистта и злобата водят до стрес, в резултат на което клетките на мускулите се свиват и енергията не може да протича правилно през тялото - появяват се запушвания (най-вече в седмия шиен прешлен, в дълбоките и плитките мускули, в коленните и глезенните стави). Сигурно ще попитате: "Какво общо има това с ръцете?" Има - нашите ръце са като антени, през пръстите ни минават енергийни канали. Всеки канал или меридиан е свързан с определени органи и всеки канал има активни точки. Активността на точките се мени в зависимост от фазите на Луната, месеца и сезона, но има и някои постоянни точки и нервни окончания. Докато проверява пулса ни, лекарят получава информация и за дейността на вътрешните органи, тъй като през ръцете минават меридиани, свързани с тези органи. Последователите на Аюрведа смятат, че пулсът контролира енергията и помага за свързването на човека с природата. Според Аюрведа основните елементи на природата са етер, въздух, огън, вода и земя. Те се проявяват в човешкото тяло чрез три доши : 1. етер + въздух = Вата, 80-100 удара; 2. огън + вода = Питта, 70-80 удара; 3. вода + земя = Кафа, 60-70 удара. Показалецът усеща биенето и ритъма на сърцето, движението, дишането и чувството на страх, тревога, трепет. Средният пръст усеща скокообразния пулс и по силните удари може да определи има ли излишък на Вата (този излишък се натрупва в дебелото черво, тазовата кухина, бедрата, кожата, костите и ушите). Освен това средният пръст долавя топлината, температурата на тялото, гнева, ненавистта, злобата, дейността на стомаха и тънките черва. Безименният усеща пулса на Кафа, биологичната здравина на тъканите, енергията на белите дробове, наличието на слуз в организма, а освен това - спокойствието, любовта, привързаността, алчността, хроничната завист. След като. знаем какво улавя и на какво въздейства всеки пръст, ние можем с помощта на меден пръстен (халка) да уравновесим тези усещания, а със силата на мисълта да програмираме здравословното си състояние. Като масажираме всеки пръст поотделно с медна халка, ние можем да направим ръката си красива, да премахнем ставното ошипяване и да подобрим обменните процеси. Дори само ако носим такава халка, ще подобрим здравословното си състояние. Всеки пръст е свързан енергийно с определени органи и е достатъчно да знаем кой пръст за кои органи отговаря, за да можем да им въздействаме. И така: Палецът е свързан с главата и белите дробове. Масажът на палеца с меден пръстен помага при бронхит, бронхиална астма, кашлица, плеврит, стоматит, тонзилит, ларингит, кървене на венците, главоболие, хълцане. През показалеца минава меридианът на дебелото черво. С медна халка можем да подобрим състоянието си при стесняване на хранопровода, при газове и диария. Според Аюрведа елементите въздух и етер са причина за различни разстройства в организма. Средният пръст е свързан с меридиана на кръвообращението и половата функция. Медният пръстен ще бъде много ефикасен при приток на кръв в главата, сърдечни болести, депресии, психози, високо кръвно налягане. От външната страна на безименния пръст преминава енергията на топлообразуването, а от вътрешната - на кръвообращението. Тук пръстенът ще бъде от полза при анемия, липса на апетит, захарен диабет, внезапна болка в гръдния кош. Ако притиснете с палеца безименния пръст към дланта, ще получите облекчение при глухота, шум в ушите, болка в рамото. Сигурно ви е правило впечатление как някои глезени деца почти изпадат в истерия, ако не им се купи исканата играчка или лакомство. В такъв случай родителите трябва да стиснат едновременно ноктите на средните и безименните пръсти на ръцете на детето, като при това го гледат в очите. От вътрешната страна на кутрето минава каналът на сърцето, а от външната - на тънките черва. В основата на пръста има точка, регулираща хремата, шума в ушите, епилепсията, психозата, тонзилита. Чрез масаж на описаната зона с медна пластинка се подобрява слухът, намалява болката в долната част на корема. Препоръчва се на средния пръст да се носи медна халка - срещу стенокардия, задух, бронхиална кашлица. При чернодробни заболявания се поставя монета или пластинка малко по-ниско от ключицата (може и отдясно под ребрата) - това помага при повръщане, метеоризъм, подуване на корема. Медта е полезна и при бъбречни заболявания: нефрит се лекува с монети, прикрепени под единайсетото или дванайсетото ребро. Много добри резултати получихме и в случаите на неконтролируемо изпускане на урина - чрез апликации върху така наречената точка Цзи Мън (намира се върху бедрото) само за месец проблемът отзвучаваше. Излишната енергия предизвиква депресии и влошаване на здравето. Този проблем може лесно да се реши с помощта на меден проводник, който се заземява. Това е особено полезно при мрачно, лошо време - сивото небе създава голямо количество черна енергия. Академик Микулин например при такова време държал в ръката си медна пластина, а през нощта прикрепял медна жица към водопроводната тръба (това е най-лесният начин на заземяване). Медната гривна има срок на годност две години. При по-продължителна употреба тя губи полезните си свойства и периодично трябва да се чисти, за да се избегне корозията. Гривната е ефикасна при нервно и мускулно напрежение, възпалителни процеси и простуда. Медта за 10-15 минути премахва главоболието, болката в ушите при отит (слага се медна монета пред ухото или зад него), безсънието (поставя се между веждите). За 2-3 дни тя може да разнесе синина или уплътнение; да намали хремата и да подобри дишането при хипертрофирана трета сливица (в този случай монетата се прикрепя от двете страни на носа). Медта участва във всички обменни процеси и затова се среща в най-големи количества в черния дроб, мозъчната тъкан и далака. Това са основните зони, върху които се правят апликации с мед. Този елемент се съдържа в бобовите растения, елдата, черния дроб, овчето месо, орехите, лешниците. Медта има и друга много важна функция - тя спомага за усвояването на желязото от организма. Недостигът на желязо може да доведе до анемия. Ако детето ви много обича сладолед и студени напитки, а през зимата смуче ледени висулки или лед, трябва да се погрижите да получава по-големи дози желязо. Тези симптоми са валидни не само за децата, но и за възрастните. Желязото и медта вървят ръка за ръка. Препоръчва се при хипертония да се носи гривна от късчета магнитно желязо. В миналото са слагали нагорещени гвоздеи във вода или вино и са пиели от получената течност при диария, малокръвие, стомашни болести. Медта, както и другите чисти метали, противодейства на негативното влияние на планетите. При допир с кожата тя излъчва електромагнитни вълни, които влияят на клетките и тъканите. Тя е много подходяща за хора, склонни към изпълняване и задържане на течности в организма - тонизира черния дроб, далака, лимфната система. Медни украшения в днешно време носят най-вече циганите. Повечето хора предпочитат мелхиора или така нареченото "ново сребро" - сплав от мед и никел. Той укрепва душевното равновесие и изостря възприятията. Медта внася хармония, мекота, търпимост, дарява с мъдрост. Мелхиорът е подходящ за хората, родени под знака на Лъва, Телеца, Скорпиона, Овена, Стрелеца, Близнаците. При силен Марс и Юпитер не бива да се носят такива украшения. Сплавта от мед и олово (или бронз) премахва стреса, но усилва алчността - особено при Дева, Козирог и Стрелец. Какви болести лекува медта? Нека да започнем от главата - разнася синини (даже такива, които са под костта). Също така е много ефикасна при конюнктивит, синузит - поставят се монети в ъгълчетата на очите, а през нощта - върху клепачите. Главоболието и безсънието преминават бързо, ако на мястото на болката (може и на слепоочията, тила, между веждите, на темето) се прикрепи медна пластинка. Понякога болката може да се засили, но не бива да се притеснявате, това е естествена реакция на организма - предполагам, че знаете поговорката "Клин клин избива". При шум в ушите, отичане на лицето и отит се поставят медни монети на хълмчето зад ухото и по-назад, към тила; при глухота, зъбобол, възпаление на средното ухо монетата се слага пред ухото, върху бузата. Много добре влияе на всякакви заболявания на ушите (включително и намаляване на слуха) йогистката мудра "небе" - средният пръст се свива, а палецът го притиска към дланта. Болката в ухото минава бързо, ако в него се постави памуче, напоено с масло от чесън или босилек. Костта зад ухото е пореста (особено в по-напреднала възраст) и там се натрупват бактерии, които медта успешно може да унищожи - дифтерийната бактерия за 6 дни, а стрептококите за 3 дни. За целта просто трябва да прикрепите монета на мястото на болката или зад ухото. Човек лесно хваща ангина. Достатъчно е да си намокрите краката и да не се преобуете навреме. В такъв случай, веднага щом се приберете, напарете краката, масажирайте леко щитовидната жлеза, а през нощта поставете медна монета зад ухото. Същите процедури са валидни и при ларингит и трахеит. Тонзилитьт се успокоява, ако поставим медни монети върху подутите лимфни възли или ако притиснете едновременно от двете страни щитовидната жлеза, преброите до 21 и веднага отпуснете. По принцип при проблеми с гърлото дъвчете прополис след ядене (рецептата е от тибетската медицина), а между отделните хранения смучете листенца от рози с мед. Силната хрема се успокоява, ако в носа периодично се капва по малко сок от цвекло или лук с мед, а през нощта се поставят медни монети. Редовните апликации премахват и полипите в носа. Медта помага дори при психични разстройства и нервни тикове - 10 нощи поред се поставя монета в основата на носната преграда, след което се прави неколкодневна почивка и после - отново 10 процедури. За успокоение на нервите при болки в сърдечната област монетата се слага в лявата подключична ямка, а при нощно напикаване се добавя още една монета в областта на пикочния мехур. Медна пластинка в шийната ямка или 3 пръста по-ниско помага при повръщане, бронхиална астма, ларингит, тонзилит и други възпаления на гърлото, а също и при спазми в хранопровода. Ако загубите гласа си или прегракнете, ще ви помогне пластинка върху двете издутинки над тила. Същевременно е добре да разбиете два жълтъка със захар и масло и между отделните хранения да пиете по малко от тази смес. Подробно описахме лековитите свойства на медта при проблеми с главата, гърлото, ръцете. Сега искаме да ви предложим и друг метод: апликации с мед върху зоните на Захарин-Хед. Интересното е, че в тези зони се намират активни точки, чрез които може да се въздейства на процесите в много органи. Например чрез зоната на стомашно-чревния тракт може да се лекува късогледство, глаукома и главоболие със спазми. Медната пластинка на тила (там е стенокардийната зона) помага не само при болки в сърдечната област, но и при ред други болести: мозъчни кръвоизливи, кръвотечение от носа, висока температура, грип, треска. Чрез въздействие върху стенокардийната зона се лекуват даже болки в кръста, появили се в резултат на рязко движение или по-голямо натоварване. В този случай задължително трябва да се постави медна пластинка и на кръста - тогава ефектът ще бъде по-голям. Медта в зоната на белите дробове помага при бронхиална астма, бронхит, плеврит, коклюш, емфизем, задух, тонзилит, междуребрена невралгия, прилив на кръв към главата. Монета, поставена между гръбначния стълб и рамото, сваля високата температура при грип и туберкулоза. Лекият масаж на кутрето успокоява болките в сърдечната област и неприятните усещания преди рязка промяна на времето, докато масажът на средния пръст спира световъртежа, шума в ушите и сценичната треска. При шок, припадък или силна кашлица се мачка средният пръст, който е свързан с кръвообращението. Хубаво е всеки ден по няколко минути да въртите в ръката си 2-3 диви кестена - това е чудесен начин за премахване на умората и за тонизиране. Силно ободряващо действа и маслото от ела - с него леко се намазват слепоочията. Трябва да обръщате своевременно внимание на натъртванията на главата и другите части на тялото - дори и да няма синина, хематомът може да бъде вътрешен. В тези случаи медта е изключително ефикасна. Вместо апликации може да използвате и следния мехлем: смесват се 15 г меден сулфат, 20 г борова смола, 50 г олио, една глава ситно нарязан лук и се кипват. При болки в ставите помагат компреси с 200 г извара и 1/2 ч. л. меден сулфат. Монета на бузата, темето или горната част на тила нормализира високото кръвно налягане, а поставена под носа или брадичката качва кръвното. Тук има една особеност: преди да закрепите медната монета, трябва да направите лек масаж на въпросното място. Апликациите с мед могат да се прилагат на всеки, независимо от възрастта, но задължително трябва да има почивки - да не се държат по цял ден. Вече споменахме, че в древността са носели сандали с медни подметки. В наши дни много хора, страдащи от тромбофлебит, прикрепят с лейкопласт към стъпалото монети или тънки шлифовани кръгчета от червена мед и ги носят в продължение на 3 до 10 денонощия. Количеството на медта в земната кора е 1000 пъти по-малко от това на алуминия и 600 пъти по-малко от това на желязото. Медната епоха продължила 1000 години, след което настъпила бронзовата. Гърците претопявали медната руда и калая и получавали бронз. И до ден днешен учените не могат да установят как точно медта въздейства на човешкия организъм - дали чрез допира на студения метал до тялото, дали чрез излъчването си, чрез солите или йоните, но едно е сигурно: медта премахва болката за много кратко време. ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА СОЛТА Широко разпространено е твърдението, че солта е вредна и натоварва сърцето и бъбреците. Традиционната медицина например препоръчва безсолна диета при сърдечна и бъбречна недостатъчност, при заболявания на черния дроб. Но защо тогава древните гърци след ядене смучели малки късчета морска сол? Лекарите смятат, че човешкият организъм може да получи нужното количество сол само от плодовете, зеленчуците и хляба. Същевременно при хипертония препоръчват да се взима по 1 ч. л. морска салата (лашинария) след хранене. Един литър мляко съдържа 4 г натриев хлорид. Картофите съдържат почти същото количество. Смята се, че здравите бъбреци трябва да отделят по 25 г сол на денонощие. С храната ние поглъщаме за 12-15 г готварска сол (натриев хлорид) на ден. Академик Б. В. Болотов препоръчва един час след всяко хранене да поставяме върху езика 1 г сол и след няколко секунди да преглътнем слюнката. Също така съветва да посоляваме леко зеленчуците, плодовете, изварата и кравето масло - но в такъв случай не бива да добавяме олио, тъй като то предизвиква отделяне на жлъчка. Жлъчката забавя превръщането на шлаките (отпадъчните продукти) в разтворими соли. които се изхвърлят от организма с урината и изпражненията. За извеждането на солите от тялото помагат някои билки, които действат като разтворители. Така например за алкалните соли е подходящ чаят от пача трева, динени кори, корени от слънчоглед; за разтварянето на минералните соли, които се отлагат по кръвоносните съдове, бъбречните легенчета, жлъчния и пикочния мехур, може да се използва сок от черна ряпа, хрян, цикория, подбел, корени на магданоз. Образуването на соли в организма се засилва и при недостатъчност на пилора. В този случай стомашните ферменти влизат в контакт с ферментите на дванадесетопръстника, а това води до гастрит или възпаление на червата. Солта като лечебно средство Академик Б. В. Болотов твърди, че морската вода е изключително полезна за кожата. Също така препоръчва един час преди къпане да се втрива в тялото смес от рибено масло и брашно от рибени люспи - това е ефикасен начин за премахване на дерматозата (кожните обриви). Солената свинска мас също е подходяща за тази цел. Полезно е след сауна тялото да се намаже с мед, в който е добавена малко сол - така кожата става гладка и еластична. Инхалациите с натриев хлорид предпазват белите дробове от алергии. Бъбреците и надбъбречната жлеза се нуждаят от сол за произвеждането на хормони. В миналото китайските учени са използвали солта при лечението на болни бъбреци. От древни времена този толкова полезен минерал е бил символ на приятелството, вечността и мъдростта. Натриевият хлорид играе много важна роля в процеса на обмяна на веществата. Д. Джарвис определя калия като най-важен за изграждането на клетките, а Б. В. Болотов твърди, че солта е основният разтворител на старите непотребни клетки - те трябва своевременно да се изхвърлят от организма, за да не се задръстват каналите. Ако човек не получава нужното количество сол, се нарушава електролитният баланс. Д. Джарвис в книгата си "Медът и другите естествени продукти" пише: "Калият, който влиза в състава на клетките, притегля течността в клетката. Натрият изтегля течността в междуклетъчното пространство. Основните източници на калий са червеният пипер (с който може да се поръсват всички салати), медът, пресните плодове и зеленчуци. Най-добрият източник на натрий е обикновената готварска сол. Да бъдеш здрав означава в тялото да има баланс между натрия и калия. Недостигът на сол води до нарушения в храносмилателната, нервната и отделителната система." Б. В. Болотов пише, че древните гърци смучели зрънца морска сол след хранене. Това предизвиква отделяне на пепсини, които подобряват храносмилането и подпомагат разграждането на старите и непълноценни клетки. Ако" в продължение на половин година редовно приемате по един грам сол след всяко хранене, в организма ви ще нарасне броят на младите клетки и голяма част от бръчките по лицето ще изчезнат. Солта от древни-времена се е използвала като лекарство и нашата цел е да ви представим някои прости и ефикасни рецепти: 1. При диария се приготвя наситен разтвор от готварска сол и се пие по 1 с. л. сутрин на гладно, след което 24 часа не се приемат никакви течности и храна. Същевременно нагрятата сол може да се използва и като грейка - поставя се върху корема. 2. Запек се лекува с подсолена вода: една щипка сол на чаша студена вода, пие се на гладно (вместо вода може да се използва мляко). Също така може да се разтвори 1 ч. л. сол в 2/3 ч. чаша вода и 1/3 ч. чаша мляко. Пие се през два часа до появата на резултат (премахване на запека). 3. Подсолената вода помага и при силна хрема - прави се гаргара; а при алергия се използва за промивки на носа. 4. Зъбите ще се запазят по-дълго време здрави и бели, ако всяка сутрин ги търкате със смес от сол и пепел. Тази процедура заздравява и венците. 5. За лечение на косопад и суха екзема: измивате главата, втривате сол, след 15-20 минути изплаквате. Прави се всеки ден. 6. При болки в ставите се използва смес от сол и пчелен мед (или водка) - масажират се болезнените места. 7. При дизентерия е полезно да се правят седящи горещи вани: на 5 л вода се сипва 100 г сол. 8. Скрофулозните деца трябва да се къпят в солена вода поне 2-3 пъти седмично. При децата, страдащи от копривна треска, е добре да се прави първо солена вана, след което - обтривания с ментолово масло или доматени резенчета. 9. Компресите със сол и оцет са подходящи при натъртвания, навяхвания, а също и при главоболие. 10. След хранене може да изплаквате устната кухина с разтвор от сол и сода в съотношение 1:1. 11. При хипертрофия на третата сливица се прави гаргара с подсолена вода и се пие рибено масло. При бронхит изключително благотворно влияние имат инхалациите със солен разтвор. 12. Глистите са крайно неприятно заболяване. Приемайте на гладно 1/2 чаша вода с 1 с. л. сол - ще успокои стомаха, а клизмите със солена вода ще премахнат сърбежа. 13. При бавно зарастващи рани дерматолозите препоръчват върху проблемното място да се постави памучна кърпичка, напоена в горещ солен разтвор - превръзката се държи колкото се може по-дълго, без да се сменя. 14. Ако са ви извадили зъб и раната продължава да кърви, поставете върху нея памук, напоен в солен разтвор. 15. За отхрачване се пие 2 пъти на ден на гладно по 1/2 чаша топла вода, в която са разтворени сол и сода. Същият разтвор се използва и при ранички в устната кухина - жабури се, след което бавно се дъвче пресен зелев лист. 16. Към мека глина се добавя сол и се размесват добре. Получената смес се съхранява в найлоново пликче в хладилника. Използва се като студен компрес при навяхвания, разтягания на сухожилия и радикулит. Процедурата се повтаря няколко пъти през 30 минути. Този компрес е ефикасен и при кръвотечение от носа, а също и при безсъние, дължащо се на емоционално претоварване (в този случай глината се поставя на челото). 17. При главоболие е ефикасен друг компрес - с водка и малко сол. Тази смес помага и при диария при възрастни - пие се по 1/2 чаша преди лягане. 18. Солените компреси се използват и за успокоение на нервната система, за очистване на организма и разнасяне на възпаления. Например, ако ви забере някой пръст, достатъчно е да го напарите 3-4 пъти в горещ солен или соден разтвор и след това да го намажете със сок от люта чушка. Прекрасно прочистват организма солените вани - правят се 21 дена поред по 10-15 минути с температура до 37-39 градуса. 19. Компресите от зеленчуци или зеленчукови обелки и сол изтеглят шлаките от тялото, възстановяват нервните клетки, повредени от натрупаните соли в капилярите и тъканите, а също така разнасят хематоми. Най-подходящи за целта са зелевите листа, листата на хряна и живовляка, картофите, ябълките, морковите. Природата се е погрижила и за животните - като бягат, те се потят и губят сол, която кристализира под козината и по-късно изтегля шлаките през кожата. 20. При ухапване от куче или котка помага горещата солена вана - чрез нея може да се избегне загнояването. 21. Ако сте се попарили с вряла вода, трябва веднага да сипете върху изгореното място сол и отгоре да поставите мокра кърпа. А ако сте се изгорили с ютия, намажете мястото с наситен разтвор на калиев перманганат. ГЛИНАТА Глината съдържа почти всички микроелементи, от които се състои човешкият организъм. Електролитният й състав я прави добър проводник на енергия, затова с нейна помощ тялото може да се освободи от нечистотиите и бактериите и да се снабди с редица полезни микроелементи. Тя е прекрасно безплатно лекарство, което може да се използва за най-различни цели. Според българския народен лечител Иван Йотов глината е дар Божи. С нея той лекува всякакви болести, с изключение на рак 4-а степен, когато мембраната на клетката е разрушена и не може да предаде нечистотиите на глината. От древни времена глината се е използвала като лекарство - най-често за външна употреба - през кожата. Виждали сме как прасетата се търкалят в калта, а след това изстьргват засъхналата кал от дърветата. Много ветеринарни лекари използват глината с лечебна цел. Например Д. Армстронг в книгата си "Водата на живота" описва как с помощта на глина и урина е излекувал счупения крак на породист жребец - кракът не само е зараснал успешно, но се е възстановила козината и не са останали никакви следи от травмата. Майка ми преди доста време си счупи крака и си спомням, че тогава баща ми я лекуваше по същия начин - с глинени компреси, които навлажняваше с урина. Майка ми живя още 20 години, без нито веднъж да се оплаче от някаква болка в счупения крак. Мнозина съвременни лечители твърдят, че глината губи лечебните си свойства, ако се държи в кофа или тенджера. Глината може да бъде червена, жълта, синя, бяла - цветът зависи от утаечните скали. Съставът й също е различен в различните местности. Лекарите препоръчват бялата глина, известна още като "каолин", да се приема вътрешно при стомашно-чревни заболявания. Също така я използват при подсичания, изгаряния, рани. Авицена лекувал с нея хронична диария, болки в пикочния мехур - тъй като тя изсушава, без да изгаря. Каолинът влиза и в състава на някои препарати за очи. За лечение се използва глина от местността, в която живее болният. Специалистите определят като най-хубава тази глина, която, след като се разреди с вода, се утаява бавно. Глината е известна с адсорбиращите си свойства - водата, в която тя се е утаявала, е много чиста, с нея може да къпете скрофулозни деца. Тази вода става за пиене, за готвене; тя подобрява работата на черния дроб, стомаха, чревния тракт; подходяща е за лечение на колит, хемороиди, запек; затоплена, може да се използва за клизми. Приготвя се изключително лесно: вечер преди лягане се сипва 1 ч. л. глина в чаша с вода. На сутринта водата е готова за пиене. За пречистване от тежки метали, вредни примеси и дори от радиация е достатъчна една шепа глина на 3-литров буркан с вода. Водата и глината Водата съдържа огромно количество микроелементи: олово, хром, кадмий, барий, селен, манган, мед, цинк, магнезий, йод, бром, никел, литий. Специални лаборатории следят количеството на микроелементите във водата да съответства на установените стандарти. Ако например във водата липсва литий, хората често изпадат в депресии. Литий може да получите в домашни условия: поставя се бучка захар в супена лъжица и се държи над печката - щом захарта се разтопи, се изтръсква над нея пепел от запалена цигара и лъжицата се потапя в половинлитров буркан с вода. На другия ден водата с литий е готова - тя ще ви помогне да се освободите от депресията, също така може да се използва за компреси. Морската вода съдържа над 70 различни микроелемента; тя не става за пиене, но е изключително подходяща за компреси с глина. Можем да определим какви микроелементи не ни достигат чрез анализ на космите: концентрацията на микроелементи в тях е 10 пъти по-голяма, отколкото в кръвния серум. Обикновено в косата на болните от шизофрения се съдържа повече олово и желязо и по-малко кадмий и манган, отколкото в косата на здрав човек. Недостигът на цинк говори за липса на витамини в организма, а това води до образуването на аденоми, импотентност, диабет, влошаване на зрението и др. С водата човек получава микроелементи, а с потта ги губи. Вода, в която са накиснати джанки или целина, утолява жаждата за 30 минути, а освен това намалява потоотделянето. Често в старите леярски цехове в медните съдове за вода са сипвали по шепа глина. Комбиниране на глина и растения Глината може да се разтваря не само с вода, но и с урина, кисело мляко, билкови отвари и настойки. От получената смес се приготвя полутечен или по-сух пластир, който се поставя на болното място. Към глината могат да се добавят и сокове от пресни зеленчуци: цвекло, зеле, краставици, чесън, хрян, копър - така пълноценно се използват лечебните свойства на въпросните зеленчуци. Често се добавят и смлени диви кестени (накисват се за 1-2 денонощия във вода, след което лесно се смилат). Дивите кестени са горчиви и не стават за ядене, но са подходящи за лечение на разширени вени, женски и стомашно-чревни болести, радикулит, болки в ставите, чернодробни заболявания, шийна остеохондроза, хемороиди и др. - от смлените плодове, черупки и листа се приготвя отвара, която се смесва с глина. Пластир от тази смес, поставен на челото и слепоочията, помага при ниско кръвно налягане, а поставен на тила - при високо кръвно. При мигрена се прави компрес на темето. Смята се, че е най-добре пластирът да се превързва с черна памучна или ленена кърпа. При болки в сърдечната област, нервни разстройства, свързани с вегетативно-съдовата дейност, неврози и стрес помага компрес, поставен малко по-ниско от подмишницата, от лявата страна. С такива компреси разнесохме сраствания в коремната кухина на моя близка, оперирана от перитонит. Раздразнителните и избухливи хора също могат да използват тази смес - през нощта се слагат пластири на дясното подребрие - така жлъчката не се застоява и не се натоварва черният дроб. Ако имате разширени венозни капиляри на носоглътката и често ви хващат настинки, трябва два пъти на ден - преди обяд и вечеря или преди лягане - да правите превръзки на челото с глина, смесена с кисело мляко, просо, ръжен хляб и ситно нарязани пресни или кисели краставички. Тази превръзка ще ви бъде от голяма полза по време на грипните епидемии. За разнасяне на запушвания на дълбоките вени се втриват няколко капки терпентиново масло на проблемното място, отгоре се налага глинен пластир, а накрая се превързва с червен вълнен плат, напоен в солен разтвор. Червената вълна подобрява и ускорява лечебния процес. Ако правите компрес, трябва да използвате за покритие специална хартия, а не найлонови пликчета. Глината може да се замени с извара, която също изтегля през кожата всички нечистотии и се комбинира много удачно с различни зеленчукови сокове и растения. Горчивите растения и глината Обикновено задстомашната жлеза се нуждае от горчиви течности, които са толкова неприятни на вкус, че мнозина се отказват от лечението. Вместо през устата тези течности могат да достигат до задстомашната жлеза през кожата. Подходящи за целта са растения като хвойната, бучинишът, боянката, корените на глухарчето. Могат да се използват както пресни (добре смачкани), така и изсушени - в този случай билката първо се попарва с вряла вода. На болното място се поставя някое от горепосочените растения, след което се покрива с пластир, приготвен от глина и сол. Трябва да знаете, че глината се загрява единствено с нагорещена сол или пясък. Разбира се, не е задължително компресът да бъде горещ - всичко зависи от състоянието на болния, а също и от конкретния случай. Ще повторя още веднъж, че глината може да се комбинира не само с вода, урина, кисело мляко, суроватка, но и с билкови отвари и настойки. Глината наистина е чудодейна, защото не само изтегля ненужните и вредни вещества от тялото, но същевременно го подхранва и снабдява с полезни микроелементи. Глината - лек за гръбначния стълб Живата тъкан трябва да изпълнява своите функции, но тъй като ядем мъртва варена храна, поне можем да подхранваме организма си с жива храна под формата на апликации, компреси с глина и отвари от различни растения. Глината може силно да въздейства на гръбначния стълб. Поради финансови причини повечето от нас не могат да си позволят целогодишно да се хранят с пресни плодове и зеленчуци и току-що изцедени плодови и зеленчукови сокове, както ни съветват Пол Брег и Уокър. Но можем да използваме зеленчуковите обелки за подхранване през кожата, вместо да ги изхвърляме. Мнозина се опасяват от нитратите, съдържащи се в кората на зеленчуците, без да знаят, че кожата ни има свойството да не пропуска вредните елементи и паразити. Затова спокойно може да добавяте към глинените компреси зеленчукови обелки (разбира се, те не бива да са изгнили). В много страни и досега се пият отвари от такива обелки - това е прекрасно средство за прочистване на организма. Смлените зеленчукови обелки, смесени с глина и счукани черупки от яйца, са идеалното средство за укрепване на чупливи кости. Разбира се, ако дълго време сте се хранили неправилно, не бива да очаквате мигновени резултати. Човешкият организъм има способността да се самовъзстановява, но вие трябва да му помогнете с положителни мисли и вяра в изцелението. Ние не обичаме достатъчно себе си, толкова малко се грижим за здравето си: предпочитаме да гълтаме различни хапчета, които могат да излекуват една болест, но да ни причинят куп други увреждания. Моя приятелка загуби много време и средства по болници, за да възстанови подвижността на краката си, а резултатът от цялото лечение беше инвалидна количка. Решихме все пак да опитаме и с така наречената "нетрадиционна" медицина. Смесвахме глина с топла отвара от картофени обелки и правехме загряващи компреси през нощта. Същата отвара тя пиеше през деня. За кратко време инвалидната количка стана излишна. Тогава вместо загряващи компреси започнахме да правим апликации, след което последва почивка - тя е задължителна при това лечение. Тъй като в коленните стави все още имаше шипове, след почивката започнахме да добавяме към глината подбел (първоначално попарвахме листата, налагахме коляното с тях, а отгоре размазвахме глина, по-късно стритите сухи листа разбърквахме направо с глината). Тези компреси държахме по 5 часа. Освен подбел използвахме и смлени диви кестени, от време на време и корени на репей. Кестените ни служеха не само за компреси - на здрав конец бяхме нанизали 7 кестена и щом се появеше болка в коленете, гръбначния стълб или кръста, връзвахме тази "гривна" на мястото на болката. Енергията на дивите кестени кара клетките да вибрират и да изхвърлят нечистотиите. Кестените и кората на върбата съдържат ацетилсалицилова киселина - затова те прекрасно заместват аспирина и са изключително полезни при застой на кръвта и запушвания на капилярите. В Русия все още не са провеждани научни експерименти за въздействието на отварата от картофени обелки, но мнозина я използват. Картофите са богати на калий, който е необходим за нормалното функциониране на мускулите (и особено за сърдечния мускул). Можем да подхраним сърцето с калий чрез следния компрес: към глината добавяме попарен овес, картофени обелки, сушени кайсии и задължително разреждаме с кисело мляко или суроватка - заради голямото съдържание на калций. За да се предотврати развитието на аденом на простатната жлеза, можем да добавим обелки от цвекло и трици - те са богати на цинк. Препоръчително е пластирът да се сложи на кръста, на лявото подребрие или върху зад-стомашната жлеза. Ако към сместа се добави сок от цвекло или от листа на глухарче, ще снабдим организма си с желязо, ще премахнем умората. За да може желязото по-бързо да се превръща в хемоглобин, трябва да се консумират храни, богати на мед: черен дроб, орехи, мляко, ръжен хляб. Ако носите златно синджирче с добавка на мед (така нареченото червено злато), сигурно сте забелязали, че понякога шията ви позеленява. Не бива да се притеснявате, това е сигнал, че организмът се нуждае от мед, за да се нормализира лимфната циркулация. При забавяне на лимфната циркулация се появява болка в краката, която обикновено се мести - в глезенната става, в ходилото, в колената или прасеца. Достатъчно е да се прочистят лимфните възли и капиляри с глина, смесена с меден сулфат или дафинов лист, за да изчезне болката. Медта, златото, цинкът, оловото при контакт с кожата отдават своята енергия на тялото, а среброто и калаят приемат енергия. Затова, ако нямате меден сулфат, глината може да се покрива и с медна пластинка. Лекарите твърдят, че от 18- до 26-годишна възраст завършва растежът на човека, след което се влошава кръвоснабдяването на междупрешленните дискове. Тези дискове започват да се подхранват от междуклетъчното пространство, нарушава се балансът на микроминералите, витамините, появяват се болки в гърба, отлагат се соли - това е началото на остеохондрозата. Ние сами влошаваме положението: водим заседнал начин на живот, на работното място дълго стоим или седим в една и съща поза, като по този начин натоварваме една и съща група мускули и спомагаме на определени места да се образуват запушвания. Мускулите губят еластичността си, организмът физически отслабва, а това води до мързел, неувереност в своите сили, страх, злоба, завист - така постепенно губим здравето си. Проблемите с гръбначния стълб предизвикват понякога и главоболие - когато солите в зоната на горните шийни прешлени стесняват гръбначната артерия и в мозъка не постъпва достатъчно количество кръв. Затова йогите и китайските лекари препоръчват да се спи с цилиндрична възглавничка под врата. За тази цел аз използвам малка възглавничка (с големина на тухла), напълнена плътно с брезови листа и шишарки от хмел, което помага много при застой на кръвта. Освен това от време на време правя компреси с топла вода на врата и раменете, след което сама се масажирам. Обемът на кръвта, циркулираща в артериите, трябва да е равен на обема на кръвта, циркулираща във вените. Макар да не са запознати с тези открития на д-р А. Залманов, кавказците и обикновените хора в Мексико подобряват кръвообращението си и премахват умората с масаж на врата и гърба. С масаж и гимнастика можем да въздействаме на шийните прешлени и по този лесен и приятен начин да си спестим много проблеми; така могат да се избегнат и някои функционални изменения в редица органи. Освен прилагането на тези процедури нищо не ни коства вечер, докато гледаме телевизия, да поставим споменатата по-горе "гривна" от 7 кестена на врата и да я покрием с глинен компрес. Много от младите хора днес страдат от изкривявания на гръбначния стълб, което от своя страна води до увреждания на вътрешните органи (прешлените се приближават един към друг и притискат нервите, които са свързани с вътрешните органи). Това не бива да се допуска. Има много начини да се борим с ранното деформиране на гръбнака: бягането, изкачването на стълби, разходките преди лягане, танците, лечебната физкултура, упражненията на шведска стена и висилка, масажите. Изключително ефикасно е и лечението с глинени пластири. Започнете тези процедури лятото - това е най-подходящият период за подхранване на организма през кожата. Първоначално може да правите компресите при новолуние и пълнолуние - тоест само 6 дни месечно, по време на засилена активност на слънцето, когато не се чувствате много добре. Не случайно астролозите са разпределили 12-те месеца, а също и цялото ни тяло, по знаците на зодиака. Според астрологията функционирането на нашите органи и системи е тясно свързано с енергията на съзвездията и планетите. Има и специален дял от астрологията - медицинска астрология, която може да ни даде редица полезни съвети как да се грижим за здравето си. Кожата и глината Кожата е най-големият човешки орган, тя заема 1/5 част от нашето тяло. Макар че е външен орган, тя е свързана с всички вътрешни органи чрез рецептори или точки за въздействие върху меридианите. Благодарение на биологично активните точки, през кожата може да се въздейства на целия организъм, могат да се предотвратят редица заболявания - чрез масажи, компреси с глина, растения и билки. По тургора и еластичността на кожата може да се съди за здравето на отделния човек. Старческата немощ при много суха и сбръчкана кожа се лекува с неолющен овес: пие се отвара, а омекналият овес се размесва с глина за компреси върху гръбначния стълб, краката, ръцете - въобще там, където има болка. Тези процедури снабдяват организма с калий, освен това действат и общоукрепващо. Отварата се приготвя по следния начин: 1 чаша неолющен овес се залива с 5 чаши студена вода и се вари на слаб огън, докато остане наполовина, прецежда се и се пие. Ако в отварата сипем мляко (в съотношение 1:1), кипнем го отново и добавим 4 ч. л. мед, ще получим прекрасно средство за укрепване на организма - особено при следоперативни състояния и бъбречни заболявания. За подгряване на глината се използват гореща сол или пясък. Пясъкът съдържа силиций -- елемент, много важен за красотата на кожата, тъй като въздейства на съединителната тъкан. Този елемент се среща в тялото в много малки количества - най-вече в тимуса, хипофизата и надбъбречната жлеза. За да подхраним със силиций цялото тяло, е добре пластирите от глина, размесена с пясък, да се поставят точно на тези места. Ако имате чупливи нокти, развалени зъби и безжизнена, изтощена коса, компресите ще ви се отразят особено добре. Богати на силиций са краставиците: препоръчваме ви да правите разтоварващи дни през 1-вата и 4-ата фаза на Луната (обелват се краставици, настьргват се и се консумират един път дневно). Обелките се изсушават и се стриват на прах - през зимата могат да се използват като подправка към вече приготвената храна. Горещ пясък, смесен с глина, помага и при ревматични болки в ставите на краката. Използва се сух компрес, върху който се обуват памучни чорапи, а върху тях - вълнени. Пясъкът може да се замени с хвощ, който също е богат на силиций. Шепа пресен или изсушен хвощ се залива с чаша студена вода за един час, след което се добавя глината. Полученият пластир се поставя върху мястото на болката и се държи през цялата нощ. От полския хвощ се приготвя и отвара, която се пие вместо чай, а освен това с нея може да се изплакват косите след миене (подхранва и заздравява корените на косата). Недостигът на силициев двуокис прави косите на по-възрастните тънки, чупливи, безжизнени, а кожата - суха и груба. Катарактата се лекува със силициев двуокис. За да снабдите организма си с този важен елемент, трябва да консумирате по-често салати от праз лук, ряпа, краставици, слънчогледови семки, целина. Глината може да се подгрява не само с пясък, но и със сол. Готварската сол е съставна част на кръвната плазма и тъканната течност. Натрият изтегля течността от клетките в междуклетъчното пространство, а калият притегля течността в клетката. От тези два минерала зависи до голяма степен балансът на течността и клетъчният обмен. Обменът е движение на течността и е свързан с притока на кислород. Кожата е също дихателен орган - ако се свива и разпуска, значи порите дишат. Обливанията с топла и студена вода, ваните, контрастният душ дават възможност на порите да се разширяват и свиват. Глината е пряко свързана с това свойство на кожата. Топлите и студените глинени компреси помагат на тъканите да се свиват и разширяват. През отворените пори се изхвърлят всички нечистотии, които солта в комбинация с глината изтегля от тялото. Ако покрием глинения компрес с червен вълнен плат, ще подобрим кръвотока - червеният цвят засилва циркулацията на кръвта. Ако червеният вълнен плат се потопи в солена вода, ще се подобри венозният кръвоток, тъй като солта и глината ще изтеглят всички нечистотии. Магнитофорите и глината Медицината доказа лечебните свойства на ниско-честотните магнитни полета. Създадени са специални апарати, които произвеждат постоянно или прекъснато магнитно поле; предлагат се и магнитофори - магнитни пластинки, получени чрез смесване на различни минерални и органични вещества с магнитен прах. Магнитофорите намират приложение в медицината, селското стопанство, строителството. Например, ако водата, която се използва за забъркване на цимент или вар, се обработи с магнитофор, здравината на строителния материал ще се увеличи с 25%. Магнитофорите помагат при хипертония, радикулит, заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система, при счупвания, изгаряния. Трябва да знаете, че глината съдържа магнитни частици. По желание може да добавите още - но не бива да се прекалява. При ревматични болки в краката е достатъчно да намагнитизирате желязна стружка и да я поставите в глина, разтворена с урина или кисело мляко. Такъв пластир е много ефикасен не само при болки в краката, но и при сърдечна недостатъчност. Желязната стружка въздейства благотворно върху образуването на еритроцити в костния мозък. Желязото укрепва нервните тъкани и мускулите. Ако в буркан с мед сложите нагорещен железен гвоздей, ще получите чудесно средство за лечение на анемия - всеки ден разтваряйте по 1 ч. л. мед в чаша с вода. В Русия от незапомнени времена са използвали компреси от глина и оцет за смъкване на висока температура, при главоболие или бълнуване. За сваляне на температурата са използвали бяла глина, а при ужилване от пчела или друго насекомо - жълта глина, смесена с детска урина. За успокояване на кожата при изгаряния са разбърквали глината с растително масло, пепел от дървени въглища и яйце. Освен това са пиели вода с разтворена в нея глина: в чаша с вода се поставя 1/2 ч. л. добре изсушена глина да престои през нощта. Апликации с глина При гнойни абсцеси глинените пластири трябва да се сменят през 30 минути; компресите на краката - през 2-3 часа, за да няма неприятни реакции. Препоръчително е глинотерапията да се комбинира със зеленчукова диета, водни процедури и слънчеви нагревки. Понякога са възможни и лечебни кризи, но това не бива да ви плаши и да прекратявате процедурите. Всяка една криза показва, че организмът се прочиства. В козметичните маски също се използва глина: разбърква се с вода и сок от краставица, докато добие консистенцията на паста за зъби, след което се нанася на лицето. При пъпки се приготвя маска от глинена пудра и зехтин. При артрит, ревматизъм и анемия към глинените пластири се добавя морска сол - нейните бактерицидни свойства са известни много отдавна. Вътрешно приемане на глината За пиене се използва само мазна глина, която се прецежда през марля. Най-подходящи за вътрешно приемане са синята и зелената глина, които имат енергетична вълна с дължина 8 метра. На 1 чаша вода се слага 1 ч. л. глина. По желание може да се ароматизира с мента или евкалипт. Пие се 3 пъти на ден (имайте предвид, че дозата е за възрастни, за деца е достатъчна 1/2 ч. л.). С този разтвор може да правите гаргара при ангина или зъбобол. Той е особено полезен при инфекциозни епидемии, колити, гастрити - глинената вода прочиства стената на стомаха от слузта. Преди да започнете глинотерапията, трябва да знаете някои основни правила: 1. При лечение на фурункули, карбункули и абсцеси глиненият пластир се държи по 1 час, като е добре да се правят 4 или 6 процедури на ден. 2. При абсцес в устата се поставят сухи пластири на бузата едновременно от външната и от вътрешната страна. 3. Компресите с глина на тила или върху стомаха, правени 2-3 пъти седмично с продължителност 20-30 минути, успокояват нервната система. 4. Гаргарата с глина и солена вода облекчава болките при ангина, възпаления на венците и зъбобол. 5. Студените двучасови компреси са подходящи при бронхиална астма - процедурата се прави 2 или 4 пъти на ден. 6. Отоците на краката спадат с двучасови компреси, в които е добавена и билкова отвара (или пресни билки). 7. При възпаление на мозъка или слънчев удар помагат едночасови компреси върху лицето (3 или 4 пъти дневно). При слънчев удар компресите могат да се поставят и върху корема (2 пъти на ден по 2 часа). Студените компреси върху корема са ефикасни и при запек - 2 пъти дневно по 2 часа, а през нощта се държат 2 или 3 часа. 8. Лечението на дерматози включва както вътрешно приемане на глина и билкови отвари, така и външни процедури: маски с глинена каша, която щом изсъхне, се отмива със студена вода. 9. Студените или леко затоплените компреси успокояват състоянието при ревматизъм и невралгии (слагат се 2 или 3 пъти на ден по 2-3 часа). Същата процедура се прилага и при контузии, а през нощта се прави компрес само с глинена вода. 10. При обща слабост и неврастения се провежда 10- или 20-дневен курс на лечение с глинена вода (пие се по 1 ч. л. глина на 1 чаша вода). 11. За мигрена помагат топли глинени вани на краката - два пъти на ден по два часа. 12. Болките в гърлото също се успокояват с компреси: 2-3 пъти дневно по 2-3 часа. 13. При невроза се прилага комплексно лечение: 2-3 пъти на ден се пие глинена вода (1 ч. л. на 1 чаша вода), освен това се поставят компреси на тила (2-3 пъти на ден по 1-2 часа). 14. Раните се промиват със солена вода, след което се поставя пластир. Ако раната е инфектирана, пластирите се сменят 6-7 пъти на ден. 15. При камъни в бъбреците е добре 10-12 дни да се пие глинена вода. 16. Лумбагото се лекува със студени пластири (държат се два часа). Йод През лятото, в горещините, заедно с потта ние изхвърляме и големи количества йод, а това неизбежно се отразява на здравето ни - организмът отслабва, настиваме много лесно, кръвното налягане се покачва, понякога и сърцето се обажда... Тези неразположения се дължат на липсата на йод. В народната медицина той е на почит: използва се при наранявания, натъртвания, за промиване на драскотини. Има хора, които са силно чувствителни към йода: при предозиране зъбите им започват да пожълтяват, очите да сълзят, раздразват се дихателните пътища и кожата - тази болест се нарича "йодизъм". Хомеопатите успешно я лекуват, но се съобразяват с конституцията на тялото, нервно-психичния тип, наследствеността. Много лесно можете да проверите сами дали имате непоносимост към тъмната течност: намажете с нея някой участък от тялото - ако на следващия ден кожата там е започнала да се лющи, значи имате повишена чувствителност към този елемент. Хомеопатите използват съединения на йод с натрий, калий, калций, барий, злато, арсен, сяра, морски водорасли за лечение на гуша и ред други болести. В човешкия организъм всички тъкани, включително и щитовидната жлеза, съдържат йод. Недостигът на йод води до появата на крайно неприятната болест, наречена "гуша". Щитовидната жлеза е свързана с дейността на централната нервна система, кръвообразуването и нарушенията във функционирането й водят до разстройство на целия организъм. Йодът се използва не само при лечението на гуша, но и при сифилис, различни женски болести, отравяния с олово и живак. Също така е изключително ефикасен при грип и възпаление на горните дихателни пътища. Вече споменахме, че лятно време изразходваме голямо количество от него. Затова е хубаво през есента да консумираме повече плодове и зеленчуци, съдържащи този елемент: грозде (особено тъмните сортове), сливи (заедно с люспите), цвекло. Калмицката народна медицина препоръчва да се пие отвара от обелките на картофи, цвекло и ряпа. Корите на въпросните зеленчуци са богати на йод, който е необходим за тъканите на пикочния мехур и простатната жлеза. Тази напитка не само убива всички вируси, микроби, гъбички, но и ги изхвърля от тялото заедно с урината; тя е чудесно средство при болезнено уриниране, незадържане или задържане на урина. Ако се страхувате, че в зеленчуците има нитрати, вместо да пиете отварата, можете да направите следната процедура: напоете в отварата памучни гащета, обуйте ги на голо, върху тях вържете по-голяма памучна кърпа, завийте се с памучно одеяло, а отгоре с по-топло и поспете два часа - резултатът ще бъде същият. Ако добавите глина към тази чудодейна напитка, ще получите смес за компреси, които изтеглят всичко ненужно от организма - мъртви клетки, вируси, газове. Компресите се поставят върху кръста, бъбреците, срамната кост - въобще там, където има запушвания. Ще ви предложим още една рецепта от калмицката медицина, която е много ефикасна при болки в гърлото, неприятна миризма от устата и кървене на венците. Приготвя се отвара от люспи на лук и чесън и 3 пъти дневно се прави гаргара - така се унищожават всички бактерии в устната кухина. А при бързо остаряване на организма, склероза, световъртежи, шум в ушите, запек помага прясно мляко, в което са варени морски водорасли или е добавена морска вода в съотношение 1:1. Пие се по 1 чаша 3 пъти на ден. Рецептата наподобява хомеопатичните лекарства: млякото е богато на калций, а морските водорасли и вода съдържат много йод. Дневната доза йод може да си набавяте, ако редовно изяждате по 5 ябълкови семки. Семената на пресните домати, люспите на сливите и тъмните сортове грозде, касисът, червеното френско грозде и аронията също могат да ни снабдят с този елемент. Освен това те запазват качествата си даже и при сушене, единствено не бива да се варят. Йогите знаят, че загубата на йод през лятото или зимата може да доведе до хипертония и затова вземат специални мерки през тези сезони. Лечението се провежда на два етапа: първият е през месец март, а вторият - през септември. Процедурите траят десет дни (от 1 до 10 число), прави се задължителна десетдневна почивка, след което отново се повтарят същите процедури (от 21 до 30 число). Методът е изключително прост: върху кибритена клечка навиваме малко памук, потапяме в йод и мажем определени части от тялото както следва: 1-ви ден - намазваме китката на лявата ръка. 2-ри ден - глезенната става на десния крак. З-ти ден - китката на дясната ръка. 4-и ден - глезенната става на левия крак. 5-и ден - очертаваме кръг на лявата ръка, малко над лакътя. 6-и ден - рисуваме кръг на десния крак, малко под коляното. 7-и ден - кръг на дясната ръка, над лакътя. 8-и ден -- кръг на левия крак, малко под коляното. 9-и ден - чертаем на гърба по диагонал отляво надясно пунктир (от рамото до бедрото - там, където кракът се съединява с таза). 10-и ден - пунктир от дясното рамо към лявото бедро. Препоръчваме ви за прочистване на кръвта през зимата да изпълнявате и следната рецепта: към 1 чаша кисело мляко се прибавят 3-4 скилидки чесън, пресни ягоди, ябълков мармалад и касис. Чесънът намалява кръвната захар, спира деленето на раковите клетки. В домашни условия лесно се приготвя син йод, който е подходящ за лечение на слединсултни състояния: в 50 мг топла вода разбърквате 1 ч. л. 3% йод и 1 ч. л. картофено нишесте, след което добавяте 250 мг вряща вода. Дозата зависи от състоянието на болния - от една до осем чаени лъжички от сместа се разбъркват с мляко или кисел и се пият след хранене. Лечението трае 5 дни, след което се прави петдневна почивка. Синият йод унищожава дизентерийните бактерии, успокоява алергичните състояния: за целта първоначално се приемат 2 таблетки въглен на гладно и тогава вече - кисел с 5 ч. л. син йод. Ако през зимата консумирате редовно сушени плодове, кайсии, круши, стафиди, покълнало жито и провеждате йодотерапия, ще изчезне раздразнителността, ще бъдете бодри, свежи и работоспособни. Горещо ви препоръчваме и отварите от соя, фасул, кори от нар, борови връхчета (ефикасни са при кисти, ерозия на шийката на матката, трихомонаден колпит). Изключително полезен е и сокът от кисело зеле (съдържа голямо количество витамин С) - особено в комбинация с червен пипер и цвекло: червените и пурпурни елементи съдържат защитни вещества, които само за няколко секунди унищожават вирусите и бактериите. Йодът повишава активността на левкоцитите, количеството на еритроцитите и хемоглобина; намалява съдържанието на холестерин и липопротеини в кръвта. Ако детето ви има бледи устни, обърнете внимание - това може да е сигнал за анемия! СРЕБРО Още Авицена, Гален и Аристотел са използвали металите за лечение на най-различни болести; съвременната хомеопатия продължава тази традиция: аргентум нитрикум е прекрасно хомеопатично лекарство, приготвено от сребро, и е много подходящо за успокоение на нервната система, а също и при диария. Среброто е дефицитен метал, който има най-различни приложения в електрониката, киното, фотографията, медицината... В миналото в някои страни е имало обичай при освещаване на кладенец да се хвърлят в него сребърни монети. Според астрологията среброто е свързано с планетата Луна и лекува редица болести: унищожава паразитите и вирусите, предпазва от инфекциозни заболявания. Трябва да имате предвид, че не всеки организъм понася среброто - ако носите сребърни бижута и кожата под тях започне да потъмнява, по-добре се откажете за известно време от този метал. От дълбока древност са известни свойствата на среброто да пречиства водата. Индийците обеззаразявали водата, като пускали в нея нагорещено сребро. В сравнение с хлора, хлорната вар, сублимата и карболовата киселина, среброто има най-силно изразени дезинфекциращи свойства. Археолози открили при разкопки сребърни манерки за вода, датиращи от 5 век пр. н. е. - явно още тогава са били известни антибактериалните свойства на среброто. Водата може да се пречиства в домашни условия със сребърни електроди. За да получите сребърна вода, е достатъчно да имате батерия или акумулатор с постоянно напрежение на тока 3-12 V (може и токоизправител със същото напрежение) и парче чисто сребро. Среброто чрез проводник се съединява с положителния полюс на батерията (респ. акумулатора или токоизправителя) и се потапя в чаша с вода Трябва да внимавате проводникът да бъде над водата. Към отрицателния полюс свързвате друг проводник на разстояние 5-12 мм и го потапяте във водата Сребърна вода с концентрация 20 мг/л се получава за 30 минути: съхранявайте я на тъмно (на светлина тя се разлага) и преди употреба разклащайте. Тя е идеалното средство за дезинфекция на рани, също така и за изплакване на устната кухина при стоматит и гингивит; за промивки на очите при блефарит, конюнктивит, кератит. Помага и при обилна менструация, климакс, изтощение. Гаргарите със сребърна вода са много ефикасни при фарингит, ларингит, синузит, тонзилит, ринит, ангина, грип. Сребърна вода с концентрация 20 мг/л се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника, хроничен хиперациден гастрит, колит, ентерит с повишено отделяне на стомашен сок, невроза, захарен диабет - пие се по 2 с. л. З пъти дневно 15-20 минути преди хранене. Лечението продължава от 1 до 3 месеца. Естествено, прекалената употреба на такава вода може да доведе до неприятни последици: главоболие, световъртеж, конвулсии, болки в дясното подребрие, лицето може да придобие сиво-зеленикав оттенък. Тези симптоми сигнализират, че в кожата и лигавицата се е натрупало по-голямо количество сребро. При появата на подобни оплаквания спрете да носите сребро и да пиете сребърна вода за известно време. В миналото богатите семейства са използвали сребърни съдове и прибори за хранене - те подобряват вкусовите качества на храната, освен това влияят благоприятно при възпаление на червата и регулират киселинно-алкалния баланс на организма. Ако поставите плодове в сребърна фруктиера, те ще запазят свежестта си много дълго време. Ако страдате от сърдечна недостатъчност, носете сребърна гривна на лявата ръка. Сребърните украшения потъмняват много бързо, ако се носят от егоистични, безчувствени, духовно бедни хора. ЗЛАТО В предишната глава споменахме, че астролозите свързват среброто с планетата Луна, а златото - със Слънцето. Трябва да отбележим, че Слънцето управлява не само сърцето, но и всички главни органи. По традиция куполите на църквите се покриват със златен варак. А в самите храмове много от иконите са рисувани с бои, в състава на които влиза и златото. Златните украшения тонизират нервите, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и белите дробове. "Златната" вода (по 1 с. л. З пъти дневно) повишава енергията, пробужда съзнанието и укрепва здравето. Приготвя се по следния начин: във вряща вода се пуска злато и се държи, докато водата изври наполовина. Киевските хомеопати са създали антисклеротичен препарат - "златен йодид" (аурум йодатум). Това лекарство е истинско откритие: забавя появата на характерните за третата възраст болести, като остеохондроза, пародонтоза, артрит, хипертония, депресия. Освен това не дава никакви странични ефекти. То премахва сърбежите, което го прави изключително полезно при лечението на диатеза, скрофулодерма и различни заболявания на очите и ушите. Препаратът има много благоприятно въздействие и върху възрастни хора, които са боледували в детството си от скрофули. Обикновено това са песимистично настроени хора с по-слаба памет, с груба кожа на лицето и бръчки. Аурум йодатум за тях е голяма находка. Златото подобрява паметта, укрепва сърдечния мускул, повишава издръжливостта и интелекта, помага при истерия, епилепсия и сърдечен пристъп. Трябва да отбележим, че при някои хора се наблюдава непоносимост към този метал - златните украшенията предизвикват обриви и сърбежи. В такъв случай е по-добре да се носят бижута от сребро или мед. Златните изделия могат да бъдат с бял, синав или червеникав оттенък - в зависимост от добавките на други метали. Бялото злато е сплав от злато и сребро и съчетава свойствата на двете планети: Луна и Слънце. То е символ на единството и мира; спомага за разрешаването на конфликтите. Моя приятелка използва венчалната си халка като радиестезично махало - ако се върти по посока на часовниковата стрелка, отговорът е "да", в обратната посока - "не". Така тя редовно проверява кои храни и напитки са полезни за нейния организъм. С халка може да се мери и кръвното налягане: от вътрешната страна на китката поставяте линийка, връзвате халката на конец и започвате да я движите назад-напред над линийката. Цифрите на линийката, над които халката се завърти в кръг, показват кръвното ви налягане. Още едно прекрасно средство против склерозата е билката розова дакиола, "златен корен". 50 г от нея се заливат с 300 г водка. Престоява 7 дни на тъмно място, като периодично се разклаща. Пие се по 1 ч. л. З пъти дневно 15 минути преди ядене. Друг начин да избегнете склерозата е вечер преди лягане да вдишвате валерианови капки първо с едната, а след това и с другата ноздра. ЗВУЦИТЕ Ние издаваме звуци още от първия миг след раждането си. Писъкът, с който се появява новороденото на този свят, разширява белите му дробове и известява, че се е появил нов жител на Земята. Освен плача, с който бебето ни предупреждава, че е гладно, жадно или има нужда от нещо, то често издава и звуци, сигнализиращи, че коремчето му се освобождава от газовете. Това ни радва, защото така разбираме, че новороденото усвоява лесно майчиното мляко. Същите звуци, "произведени" от възрастен човек, ние смятаме за неприлични. А те са сигнал за нарушение на киселинно-алкалния баланс и за някакъв проблем в стомашно-чревния тракт. Ако често ви се случва да се борите с въпросните не особено приятни звуци, най-добре е да прегледате основно менюто си, да се консултирате с лекар и да промените храненето си. Понякога от тоалетната се чуват страшни неща: картечен откос, топовен залп или форсиране на мотоциклет. Това са непроизволни звуци, които трудно можем да предотвратим или контролираме. Така моя братовчедка "застреляла" голямата си любов. Действието се развива през Великата отечествена война. Тогава всички водехме полугладно съществуване, менюто в ресторанта не се отличаваше много от менюто в някой стол за обществено хранене: борш и каша. След дълго лечение изписали от болница годеника на братовчедка ми (летец) и двамата решили да отпразнуват събитието. В ресторанта тя си поръчала борш и булгурена каша. След вечерята двамата отишли на кино, разхождали се дълго из полуразрушения от бомбардировки град и накрая, точно когато той нежно я прегърнал за раздяла, братовчедка ми не успяла да задържи "картечния изстрел" на разбунтувалия се стомах. Това бил и краят на тяхната любов. По-късно тя се омъжи за шофьор - най-обикновен земен човек, твърде далечен от небесната романтика. В миналото младите дами от висшето общество преди бал или любовна среща си правели клизми. Има даже и такава картина - "Преди бала" - параван и прислужница с канчето на Есмарх в ръка. Клизмите наистина помагат, но единствено билките, зеленчуците и разумното хранене ще ви помогнат дълготрайно да се освободите от газовете. Трябва да имате предвид, че не всички зеленчуци предпазват от неприятните звуци. Бобовите растения е желателно да се консумират само на обяд. За да облекчат реакцията на организма, французите пият отвара от риган; също така е добре веднага след хранене да се по-раздвижите и да направите няколко упражнения. Подходящи за целта са кръгове с хълбоците в двете посоки, а също от колянна опора (с ръце над главата) да сядате върху едното бедро, а след това - върху другото. Тези упражнения ще предотвратят натрупването на газове в стомаха. Газовете обикновено съпътстват колита - крайно неприятно заболяване, за което трябва да вземете сериозни мерки. В този случай много ефикасни са ябълките - в продължение на месец всяка сутрин се изяждат на гладно по 400 г изчистени и настъргани ябълки. След 4 часа вече може да хапнете нещо друго. Ако поради финансови причини не можете да си позволите това лечение, опитайте с глина, медни пластинки, увивания с чаршаф, напоен в билкови и солени отвари. Процедурите траят общо 20 дни, като по средата се прави и кратка почивка. След ядене дъвчете семена от копър - те успокояват газовете; пийте на гладно и настойка от копър: залива се един стрък с чаша вода, престоява една нощ и на другия ден се пие на гладно. Естествено, трябва да минете на специален хранителен режим, но това ще уточните с лекар. Има едно основно правило, което е хубаво да спазвате: плодовете не бива да се комбинират с други храни - ядат се винаги на гладно. Кихавицата е сигнал за охлаждане на натрупаната слуз в организма, затова е най-добре своевременно да се прочисти тялото. Не изсушавайте слузта с капки за нос - така само ще раздразните евстахиевата тръба и синусите. По-добре изхвърлете слузта от стомаха чрез повръщане, а от червата - с клизми. Освен тези процедури може да пиете запарка от листа на малина и липов цвят (действа потогонно). Сутрин, преди да си измиете зъбите, жабурете с 1 с. л. олио около 5-10 минути, след което изплюйте в тоалетната чиния. Това е един лесен и ефикасен начин да се освободите от микробите и да прочистите тялото си (прави се в продължение на един месец). Отделно за засилване на имунната система е препоръчително да се консумира по 1 чаша покълнали слънчогледови семки дневно. Също така може да правите и промивки на носната кухина със солена вода: 1 ч. л. сол на 0,5 л вода, или с урина. Хъркането е друг неприятен проблем, който притеснява мнозина от нас. Колкото и куриозно да звучи, някои семейства са стигали до развод единствено заради непроизволните "нощни серенади". Тези серенади се дължат на отслабване на мускулите на челюстта и езика - дишането по време на сън кара небцето и мъжеца да вибрират и така се получават страшните звуци. С тях можем и трябва да се борим -- най-сигурният начин е редовната гимнастика на лицевите мускули. Упражненията, които ще ви предложим, са ефикасни не само при хъркане, но и при двойна брадичка и увиснали бузи. За да има резултат, трябва да ги правите всеки ден, сутрин и вечер. 1. Произнасяйте звука "и", като напрягате шийните мускули - така се тренира небцето (30 пъти). 2. Притиснете брадичката към гърдите, отворете широко устата и изплезете езика надолу (задръжте тази поза 3 или 5 минути). 3. Повдигнете върха на езика към небцето, след това го пуснете още по-навътре - към гърлото, бройте до 5 и отпуснете. Повторете няколко пъти. 4. Вечер в леглото подръжте за няколко минути молив между зъбите си. 5. Подпрете с пръсти брадичката и се опитайте да отпуснете надолу челюстта. 6. Кранчето на езика се опира в долната челюст, като за целта се напрягат мускулите на шията. Ако редовно изпълнявате упражненията, за месец-два ще се разделите с хъркането и ще се стегнат мускулите на лицето. Но не спирайте упражненията, защото те са гаранция за красив външен вид. Някои лечители смятат, че хъркането е признак за сърдечна недостатъчност и препоръчват да се лекува с грейка върху черния дроб и щипка сол на езика след всяко хранене. Хриптене в гърдите Понякога при продължителна кашлица, бронхит, бронхопневмония се появява и хриптене в гърдите, което силно тревожи болния и близките му. Има ефикасен лек и за него: смесват се в съотношение 1:1 липов цвят, листа от подбел, цвят от черен бъз и лопен, корени от зарасличе и пирей. 1 с. л. от сместа се залива с чаша вряла вода - пие се всеки ден. Хълцане При кърмачетата хълцането е физиологично явление, дължи се на еластичното съкращаване на диафрагмата. Но при възрастните все още не е ясно какво точно го предизвиква. Въпреки това има начини да се преборим и с този вид предизвикващи неудобство звуци. 1. Притиснете силно нерва на шията - отляво. 2. Няколко пъти вдишвайте бързо и дълбоко. 3. Схрускайте парченце захар, потопено в оцет. 4. Бавно, като задържате дишането, изпийте чаша вода или мляко. 5. Накиснете във вода 20-30 г сушени кайсии и отпивайте по малко (рецептата е от китайската медицина). 6. Разбъркайте в чаена лъжичка малко горчица с оцет и намажете кранчето на езика. Също може да изпиете чаша вода, подкиселена с оцет. Оригване Най-сигурният начин да си спестим неудобството и чувството на срам от този неприятен звук е да не преяждаме. Отделно може да се пие запарка от живовляк или червен кантарион, отвара от корени на бял оман или миризлив саз. Помага и всекидневното пиене на 1/2 л козе мляко след хранене. . Оригването, както и натрупването на газове в червата, се лекува с клизми с топла вода. Клизмите е най-добре да се правят след естествена дефекация, в 1-вата и 4-ата фаза на Луната. Естествено трябва да обърнете внимание и на начина си на хранене: изключете от менюто си пикантните храни, пърженото месо, месните бульони, дините, пъпешите, гроздето. Лечебният глад не само ще ви избави от оригванията и газовете, но ще прочисти целия организъм, ще подмлади тялото и ще ви тонизира. Оригването показва, че имате разширен стомах и храната е заела горната му свободна част, която би трябвало да бъде свободна и пълна с въздух. Колената и глезените не могат сами да се освобождават от газовете и единствената реакция на тялото е появата на болка на съответното място, а ние им помагаме с компреси и масажи. Стомашно-чревният тракт се изчиства от газовете не само през ануса, но и през устата - чрез хълцане и оригване. Всички звуци, които обсъждахме досега, са резултат от неумението ни да се грижим за здравето си, от навика ни да похапваме по-солидно, да си пийваме повечко. За съжаление този начин на живот дава отражението си както върху тялото, така и върху психиката ни. А ние все пак искаме да бъдем здрави, нали? Нашата цел е да ви разкажем повече за звуците, които изпълват душата ни с радост, които ни тонизират и зареждат с енергия. На първо място ще поставим камбанния звън. Биенето на камбаната се разнася надалеч, ту се появява, ту изчезва и раздвижва безброй микролептони, които прочистват околната среда и освежават въздуха. Науката доказа, че камбанният звън може да обезвреди вирусите на грипа и жълтеницата, а за няколко секунди да унищожи тифозната бактерия. Камбаните са генератори на енергия, в ултразвуковия диапазон унищожават болестотворните микроби. Преди появата на електрическите звънци на портите са висели малки камбанки. По този начин още на входната врата гостът се е зареждал с енергия. От незапомнени времена в много страни са закачали над детската люлка камбанки. Техният звън унищожава микробите, активира огромно количество малките, свръхлеки частици - микролептоните, които имат свойството да лекуват, Микролептоните въздействат по същия начин като звука "ом" - ако всекидневно го слушате или пеете, може да оздравеете и даже да се подмладите. Пламъкът на свещта действа аналогично - трябва само често да го наблюдавате. Същото е въздействието на звънчетата, които се закачат на кравите, овцете, козите. Звуците лекуват, но трябва да има индивидуален подход, тъй като те въздействат на всеки по различен начин. Например шумът на морски вълни или дъжд успокоява и приспива едни, тонизира други, а на трети пречи. Капките от чешмата ни дразнят, докато топенето на ледените висулки ни развеселява, навява радостни мисли, кара ни да мечтаем. Сред природата усещаме тишината, наслаждаваме се на птичите песни и свиренето на щурците, а градският шум потиска повечето от нас. Организмът ни може инстинктивно, автоматично, със звуци и вътрешни вибрации да се прочисти и освободи от запушванията. Опирайки се на това, австрийският лекар психотерапевт Ю. Вагнер-Яурег излекувал през 1927 г. голям брой болни от парализа. На пръв поглед методът му може да се стори странен: той заразявал парализираните пациенти с малария, треската предизвиквала вибрации на тялото, които освобождавали затиснатия неврон. Така параличът изчезвал, след което треската се лекувала бързо и лесно. За това откритие д-р Вагнер-Яурег получава Нобелова награда. В наши дни доби популярност вибрационният масаж, при който пациентът и масажистът вибрират в един ритъм. Танци и песни (вибрации и звуци) Неотдавна привържениците на нетрадиционната медицина и природосъобразния живот в нашия град създадохме свой клуб "Надежда", където да обменяме опит и да разширяваме знанията си. Сред нас има хора с най-различни интереси: лекари, народни лечители, инженери, физици, последователи на йога, ци гун, Аюрведа... Тук, в нашия клуб. научих редица тайни от източната медицина: рецепти за укрепване на здравето, различни методи за повишаване на тонуса и енергията. Тук се запознах и с магическите свойства на песента и танца. Те са били известни на хората още от древността. Народните танци, където много хора се държат за ръце и в ритъма на музиката се движат в кръг, са чудесен начин да се заредиш с енергия. Хороводите са познати още от Древна Гърция. Американският психотерапевт Д. Ейвъри използва много успешно музиката като основен метод на лечение: той кара всеки пациент да изпее някаква мелодия и го записва на касетофон. Пациентът слуша тези записи и постепенно възвръща нормалното си състояние. В книгата си "Ролята на музиката и звуците в лечебното изкуство" Д. Ейвъри описва въздействието на звуци от камертон при лечението на най-различни болести. Удряйки леко два камертона един в друг, се получава духовно съзвучие, духовна музика. Многогласните капели и хорове са целебни, защото установяват баланс в тялото. Звукът от падаща вода (водопади, фонтани), ромонът на поток, шумът на разбиващи се вълни пречистват душата и сърцето. Водата отмива, отнася всички проблеми - ако сте тъжни и самотни, споделете това, което ви тревожи, с нея - ще ви олекне. Музиката оказва много силно въздействие върху човешкия организъм, особено ако се комбинира с цветолечение. Всяка нота е свързана с определена чакра , а тя от своя страна отговаря на отделен цвят. Ние сами можем да усетим вибрациите на конкретния звук и напрежението на мускулите, ако, докато пеем някоя нота, поставим дланта си върху чакрата, която отговаря на въпросната нота. Опитайте тази процедура вечер в леглото. Ако не усещате вибрацията на нужното място, не се отказвайте, продължавайте - така вие лекувате дадената чакра. Опитайте да се съсредоточите върху точното място, освободете се от всички мисли, потънете в своя вътрешен свят. Д. Ейвъри в книгата си "Тайната на изцелението" пише: "Човекът е стълб светлина. Всички цветове са въплътени в него и около неговото енергийно поле. Ние отразяваме отделните цветове в зависимост от честотата, на която вибрираме." Всеки цвят има различна честота на вибриране и тя е свързана с определена чакра и конкретни органи в човешкото тяло. Започвайки от най-долната чакра, цветовете се менят в следния ред: Първата (основната) чакра се намира в перинеума . Проявява се външно като надбъбречните жлези, управлява функциите на бъбреците и гръбначния стълб; възприема се с червен цвят. Втората чакра е разположена в долната част на гръбначния стълб, на нивото на половите органи; цветът й е оранжев. Третата чакра е в слънчевия сплит. Проявява се външно като панкреаса и управлява дейността на черния дроб, далака, стомаха, жлъчния мехур. Възприема се с жълт цвят. Четвъртата чакра е чакрата на сърцето. Проявява се външно като тимуса. Управлява дейността на сърцето, кръвта и кръвообращението. Свързана е със зеления цвят. Петата чакра е чакрата на гърлото. Тя се проявява чрез щитовидната жлеза и управлява белите дробове, гласните струни, бронхите и метаболизма. Отговаря на синия цвят. Шестата чакра се намира в центъра на челото - между веждите (известна е също като третото око). Свързана е с хипофизата и я възприемаме с тъмносин (индигов) цвят. Седмата, или теменната, чакра се намира на върха на главата. Външно се проявява чрез епифизата и се вижда с виолетов цвят, а понякога и с комбинация от всички цветове: бяла светлина. Човек излъчва смесица от цветове; единствено Христос е излъчвал златист цвят, ангелите - син, а дяволът - виолетов. Ако докато пеем нотите, поставим ръка върху отделните чакри и мислено си представим съответния цвят, ние ще подобрим дейността на редица важни органи, Как става това? Всеки цвят отразява честотите, с които вибрира енергията на отделните органи от нашето тяло. Затова по аурата на пациента може да се направи точна диагностика - какви изменения са настъпили и в кои органи. Известният екстрасенс Д. В. Кандиба в книгата си "Неподозираните човешки възможности" описва подробно ролята на цветовете. Всички минерални соли, микро- и макроелементи имат свой цвят, който въздейства по различен начин на психиката и физиологията. За нотите той отбеляза следното: Нотата "до" е свързана с първата чакра, на която, както вече казахме, съответства червеният цвят. Той засилва имунитета, увеличава еритроцитите, възбужда и съживява психиката. Инстинктивно много хора в моменти на апатия или депресия обличат дрехи в този цвят, пият червено вино или си купуват червени цветя. Съзерцаването на червените украшения на елхата през коледните празници премахва меланхолията. Същият ефект ще постигнете, ако носите обици или колие от червени минерали. Рубинът в златна обковка лекува болести в сърдечната област. Нотата "ре" е свързана с далака и оранжевия цвят. "Ми" - със стомаха и жълтия цвят. Оранжевото и жълтото засилват дейността на жлезите с вътрешна секреция, укрепват нервната система, белодробната тъкан, подобряват храносмилането и отделянето на стомашен сок. Навярно затова са толкова полезни цитрусовите плодове, кайсиите, прасковите, дините, тиквите, слънчогледът. При меланхолия лекарите препоръчват да се консумира сутрин на гладно пъпеш - прочиства мозъчните съдове. При проблеми с отделителната система е много подходяща тиквата. "Фа" отговаря на четвъртата чакра и е свързана със сърцето. Зеленият цвят успокоява психиката, внася хармония. Също така забавя сърдечния ритъм, засилва защитните свойства на организма, ускорява образуването на клетки и мускулни влакна, спомага за регенерацията на тъканите. Съзерцаването на природните красоти, на ярките пролетни и есенни цветове, на чистия девствен сняг ни освобождава от черните мисли и настроения, увеличава броя на новите клетки. "Сол" се свързва с петата чакра (гърло, щитовидна жлеза). Светлосивият цвят успокоява, нормализира кръвното налягане, сърдечния ритъм, мускулния тонус. Сивото, мрачно небе предизвиква апатия, промени в кръвното налягане, слабост. "Ла" отговаря на шестата чакра (третото око, хипофизата). Тъмносиният (индиговият) цвят повишава жизнената сила, лекува нервната система, помага при безсъние и разсеяност, епилепсия и главоболие. Имайте предвид, че той парализира плахите и срамежливи натури. Синьо-виолетовото съчетание е вредно - при много хора предизвиква мигрена и гадене. Ако често сте напрегнати, раздразнителни, нервни, облепете спалнята си с тъмносини тапети. Каютите, боядисани в този цвят, са подходящи за страдащи от морска болест. Амулетите със сини или зелени камъни предпазват от всякакви болести; жълтите камъни предпазват от кожни заболявания, а червените - от вирусни. Вечерята сервирайте в синьо-бели чинии - за да се отпуснете и подготвите за сън. "Си" е седмата чакра - темето. Виолетовият цвят потиска паразитите и гъбичките в човешкото тяло. Лечението със звуци отдавна се практикува в източната медицина. Ал. Левашов доказва в публикациите си, че ако поставим длан на болната зона и предизвикаме звукови вибрации до 20 пъти, можем да се избавим даже и от зараждащите се ракови клетки и слепени тромбоцити. За целта слагаме лявата длан върху болното място, а дясната - отгоре върху нея, и произнасяме 9 пъти звука "Хе", след което 6 пъти - "Си". Звуците, които използва Ал. Левашов за лечение, са заимствани от китайската гимнастика ци гун и съответстват на различните човешки органи. Звукът "ГУ-О" е свързан с черния дроб, жлъчния мехур, сухожилията, очите. Сърцето и тънките черва са свързани със звука "ЧЕН". "ДОН" отговаря на далака, стомаха и мускулите на устата. Белите дробове, дебелото черво, кожата, носът са свързани със звука "ШЕН". "Ю" отговаря на бъбреците, пикочния мехур, костната система. Астролозите свързват музиката с планетата Уран, тъй като тя управлява нервната система във физическото тяло и меридианите в ефирното тяло. Завършвайки тази тема, бих ви препоръчала да пеете по-често: ще прочистите черния дроб, бъбреците, белите дробове, стомаха. Пейте! Ще забравите всички проблеми и обиди, на душата ви ще стане леко и радостно. Злостните думи също могат да ни зареждат с черна енергия. В такива случаи Аюрведа препоръчва следното: поставяте дясната длан върху темето и с думите "Съединявам те с Космоса" изправяте ръката нагоре и леко подскачате. Тази вибрация помага да преодолеем грубите думи на близък човек, обидата, да възстановим душевното си равновесие. Ултразвукът разрушава генетичния код на ДНК. Молитвата има много високи вибрации, които засилват устойчивостта на организма към вредните влияния на околната среда. Молитвата (особено в храм, сред множество от вярващи) е по-силна от радиацията. Ветровете, също както и звуците, въздействат върху здравето ни. Северният вятър повишава кръвното налягане, източният предизвиква главоболие, западният дразни черния дроб, а южният съсирва кръвта. Смехът е прекрасен звук, който тонизира, отпуска и удължава живота. Със смях се лекува даже и рак. Макар и беззвучна, мисълта има много силни вибрации - пример за това е телепатията. Черните, както и светлите мисли достигат до Космоса, откъдето отново се връщат при нас, те не изчезват с физическата смърт на отделния индивид, а се поглъщат от ноосферата. От светлите мисли (светлите вибрации) зависи животът на Земята. Черната енергия се поема и пречиства от белите адепти, но те са твърде малко. Затова всеки от нас трябва да се стреми да не допуска отрицателни мисли и чувства, да не осъжда, да не завижда и т. н. Може да е трудно, но е напълно възможно - зависи изцяло от нас самите! ТАЙНИТЕ НА МЛЯКОТО Млякото е един от основните хранителни продукти на нашата трапеза. То съдържа всички вещества, без които човешкият организъм не може нормално да функционира: пълноценни белтъчини, мазнини, въглехидрати, неорганични соли, витамини. Това е най-добрата храна при стомашно-чревни и сърдечни заболявания, при проблеми с черния дроб, бъбреците и задстомашната жлеза. Белтъчините на млякото успешно заменят белтъчините на месото и рибата. Недостигът на белтъчини в детския организъм води до такива заболявания, като: рахит, диария, понижени умствени способности, чупливост на костите, лесна раздразнимост. В прясното пълномаслено мляко има имунни тела, които унищожават редица вредни за човека бактерии. Специалистите по хранене съветват на вечеря да се консумират задължително млечни продукти: извара, сирене, кисело мляко. Те се усвояват по-лесно от прясното мляко и намаляват количеството на токсините. Млечнокиселите продукти трябва да заемат 1/3 от дневния порцион. 400 години преди нашата ера Хипократ - бащата на медицината, е казал: "Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството - ваша храна." Той използвал млякото за лечение на треска, малокръвие, подагра. Според Авицена (Абу Али Ибн Сина) млякото е най-подходящата храна за деца и стари хора. От древни времена млякото се използва като противоотрова - и в наши дни на работниците във вредните производства се предоставя безплатно мляко, тъй като то спомага за изхвърлянето на тежките метали. Организмът на някои хора трудно приема тази храна: подува се коремът, появяват се киселини, диария или запек. Обикновено освен към млякото подобна реакция при тях се наблюдава и към пресните плодове и зеленчуци. В такива случаи френският лекар-хомеопат Н. Шарен препоръчва да се приема дървен въглен или пепел от орехови черупки и костилки от праскови и кайсии (без ядките). По принцип хомеопатите лекуват непоносимостта към млякото с дървен въглен - той има свойството да прочиства кръвта от вредните компоненти. Дървеният въглен помага и при метеоризъм (приема се по едно зрънце след хранене), а също така идеално прочиства водата за пиене. В. Востоков смята, че непоносимостта на възрастните към млякото се дължи на получена в детската възраст дисбактериоза на червата. Млечнокиселите продукти нормализират чревната флора, унищожават вредните микроорганизми и гъбички. Още древната индийска медицина Аюрведа учи, че човек трябва да удовлетворява с храната всичките шест вкуса: сладък, кисел, горчив, тръпчив, солен и лютив. Ако към млякото и производните му се добавят различни растения, всичките изброени вкусови усещания ще могат да бъдат задоволени. Еднообразната храна води до застой на кръвта и нарушена обмяна на веществата. Диетолозите от цял свят все още спорят дали млякото е полезно или вредно и как трябва да се консумира - самостоятелно или в комбинация с други храни. Х. Шелтон (САЩ) -- един от основателите на разделното хранене, препоръчва млякото да се приема винаги отделно; единствено изварата и млечнокиселите продукти могат да се съчетават със сладки плодове (пресни и сушени), зеленчуци, орехи. Повечето специалисти по хранене са на мнение, че: 1. Прясното мляко трябва да се консумира самостоятелно или с плодове и зеленчуци. 2. В никакъв случай не бива да се приема след друга храна, тъй като блокира отделянето на стомашен сок. 3. Преди да сварите млякото, може да изстържете на дъното на тенджерата моркови или цвекло - за добавка на повече витамини (съответно и вкусът ще бъде съвсем различен). 4. Суровото мляко е най-добре да се пие веднага щом се издои, а след него може да хапнете някакъв сладък плод. През пролетта ще подсилите имунната система със следната смес: 1 чаша овес се залива с 5 чаши вода и се вари, докато се получи гъста течност с консистенцията на кисел. Прецежда се, след което се добавя същото количество варено прясно мляко и 4-5 с. л. мед. Приема се 3-4 пъти дневно по 1/2 чаена чаша. Зимно време за същата цел се пие чаша топло мляко, в което са добавени 2 скилидки счукан чесън. Тази напитка укрепва и прочиства организма, а също така подобрява съня. Заради радиацията в околната среда много диетолози в последно време промениха отношението си към млякото. Например Сара Шенън (САЩ) в книгата си "Храненето в атомния век" напомня, че в много страни в храната на животните се включват хормони и антибиотици, за да се повиши млекодобивът. Авторката смята млечните продукти за вредни, тъй като съдържат вещества, замърсяващи човешкия организъм. Пастьоризацията унищожава вредните бактерии, но наред с това разрушава витамините, магнезия и основната аминокиселина. Освен това млякото образува слуз, която понижава способността на организма да се бори с радиацията. Детският организъм до тригодишна възраст има нужда от повече въглехидрати - за развитие на мозъка и нервната система. Съставът на майчиното мляко напълно удовлетворява тези потребности. Според С. Шенън 25% от хората в света имат алергия към кравето мляко, защото в организма им липсват ферменти за преработката му. Академик Я. Д. Витебски, хирург-гастроентеролог, е твърдо убеден, че млякото има пагубно действие върху храносмилателния тракт. Той също смята, че за преработката на млякото са необходими специални ферменти, които се образуват в организма на новороденото още през първите 7 дни. При децата, страдащи от дисбактериоза, лактозата и казеинът не се разлагат напълно - стига се до образуване на пикочна киселина, която е благоприятна почва за размножаване на гноеродни микроорганизми и гъбички. Нашата цел е да разкрием някои от лечебните свойства на млякото и млечните продукти. Естествено, трябва да се има предвид, че замърсяването на околната среда и радиацията дават своето отражение и върху тях. Състав на млякото Състои се от 80-90 % вода и 4-6,5 % лактоза. Пастьоризираното мляко с 3,2% масленост е богато на провитамин А, витамините В1, В2, РР, В6, С, Д, Е. Също така съдържа киселини (парааминобензоена и фолиева) и соли: калий, натрий, калций, фосфор, магнезий, лецитин, желязо и кобалт. Млякото се запазва най-добре в полиетиленови пликчета. Белтъчините му са много ценни (в прясното мляко има 3% белтъчини, в сухото - 25%, а в сухото обезмаслено - 34-35%). Сиренето, изварата, кашкавалът е препоръчително да се консумират със зеленчуци - така организмът създава свои белтъчини, които са необходими за изграждането и развитието на мускулите и костите. От всички хранителни продукти млякото е най-богатият източник на калций. Фосфорът, калцият и магнезият са от голямо значение не само за костите, зъбите, но и за мускулите; в определени пропорции с витамините А и Д тези елементи балансират обмяната на веществата в организма. Освен в млякото те се срещат в по-големи количества и в зелето, краставиците, граха, рибата, пресните яйца, орехите, семената. Най-много магнезий има в какаото, соята, жълъдите. Млякото съдържа калий и натрий (необходими за поддържане на осмотичното налягане и обема на течностите в организма), а също и хлор, който спомага за образуването на солната киселина в стомаха. То е богато на желязо и мед, които пълноценно се усвояват от организма. Половин литър мляко на ден покрива напълно нуждите от витамин В12 и доставя половината от необходимото за възрастен човек количество белтъчини и витамини А, В. В. Востоков препоръчва при заболявания на стомашно-чревния тракт лечебния коктейл "Здраве": 1 л мляко се загрява до 40 градуса, добавят се по 1 ампула колибактерин, лактобактерин и бифидумбактерин. Сместа престоява на топло 24 часа, след което се пие по 1 чаша 2 пъти на ден 1 час преди ядене. Когато останат 100 грама от коктейла, отново се налива 1 л мляко, престоява едно денонощие и следващата доза е готова за консумация. Коктейлът е много подходящ за болни от диабет, хипертония, бронхиална астма, хроничен гастрит, колит, ентероколит, дисбактериоза, екзема, псориазис. Освен това се отразява прекрасно и на външния вид - лицето придобива свеж и чист тен. Кашата - вкусна и полезна Кашите са много вкусна храна, която обаче трябва да знаем как да сготвим и с какво да комбинираме. Правилно приготвената каша прочиства организма от радионуклидите. Ще ви предложим няколко основни рецепти. 1. Булгурена каша Вечер, преди лягане се накисва една чаша булгур в 1 л вода. На сутринта водата се излива, а булгурът се изсипва в 2 л прясно мляко и се вари в тенджера без похлупак около 5 минути. След това тенджерата се захлупва и се вари още 6 часа на водна баня (задължително на слаб огън). Готовата булгурена каша е с бежов цвят и бледожълт оттенък. Към нея може да добавите масло и подправки по избор. 2. Каша от елда Всяко зрънце елда има защитно покритие, което не позволява при варене да се отделя слуз. Елдата и просото се препоръчват при сърдечносъдови заболявания. Правилно сварената каша изчиства радионуклидите от мускулите. При приготвянето на елдата трябва да се спазват следните правила: 1. Оставя се на силен огън да кипне, след това се вари на умерен, а накрая - на слаб. Тенджерата задължително трябва да бъде метална (в никакъв случай емайлирана) и плътно захлупена. 2. Не бива да се долива вода или да се разбърква - иначе кашата ще загори или изсъхне. 3. Вари се 15 минути, след което тенджерата се завива с кърпа за 5 минути - да набъбне хубаво кашата, и се слагат по желание масло, ситно нарязани варени яйца, кромид лук. Яде се, докато е топла. Изстинала, тя губи полезните си свойства, а също и специфичния си вкус. 3. Каша от грухано просо Трябва да знаете, че белезникавото просо е старо, загубило е лечебните си свойства, най-добре е да използвате оранжево-жълтото просо - от него става чудесна каша. Зрънцата се изчистват и измиват 5-7 пъти (накрая с гореща вода, която отмива горчилката). Първоначално просото -се вари в подсолена вода (около 10 минути), след което тази вода се излива и се добавя прясно мляко. Към готовата каша може да добавите варена тиква, сушени кайсии, ябълки, масло. Някои слагат вместо плодове лук и парченца сланина. 4. Каша от овесени ядки Овесените ядки се изчистват и заливат с вряла вода - варят се няколко минути (само докато омекнат), след което се сипва горещо мляко. За аромат може да добавите анасон, канела, нарязани на ситно лимонени или портокалови кори, а също и различни сушени плодове. За подслаждане вместо захар се използва мед. 5. Каша от грис Кашата за възрастни се приготвя по следния начин: в емайлиран тиган се запържва грис и малко масло - да добие лек златист оттенък, след това се добавят 3/4 л вода и 1/2 л мляко. Сместа ври няколко минути, като непрекъснато се разбърква, за да не загори. След като се свали от печката, се покрива плътно с похлупак - да набъбне хубаво. За деца кашата се прави другояче: в 1/2 л кипящо мляко се сипва 100-150 гр грис. Вари се 1-2 минути, като се разбърква от време на време. Добавя се масло и тенджерата се похлупва плътно с капак, допълнително може да се увие с кърпа или одеяло. След 10-15 минути е готова за консумация, като по желание може да се добави сол или настърган морков. Този начин на приготвяне запазва лечебните и вкусови свойства на кашата. Сухото мляко е много хранително и не отстъпва на прясното по съдържание на витамини и белтъчини. Но след като сте отворили кутия или пакет със сухо мляко, трябва за няколко дни да го изразходвате - иначе то губи полезните си свойства. От мляко се приготвя и любимото лакомство на всички деца - сладоледът. 100 г сметанов сладолед съдържат 180-200 ккал. Той е полезен при язва, туберкулоза, изтощение, малокръвие, след операция на сливиците или стомаха. За съжаление при заболявания като колит, гастрит, холецистит сладоледът е противопоказен. Кисело-млечните продукти лесно се усвояват, освен това подобряват апетита и подпомагат отделянето на стомашен сок. Ежедневната консумация на кисело мляко предпазва от преждевременно остаряване, атеросклероза, онкологични заболявания; прочиства кръвта от вредни вещества и укрепва здравето. Изучавайки кисело-млечните бактерии, И. И. Мечников стига до извода, че те потискат дейността на редица микроби в човешкия организъм. В стресова ситуация или силно напрежение чаша айрян или студена вода предпазват от инфаркт и успокояват - изпиват се на един дъх. Ако от напрежението се появи гадене, в чашата се добавят и 2 с. л. оцет. В такива случаи добре действа и щипка сол върху езика. Стресът се отразява пагубно на сърцето (възможно е да се стигне до инфаркт) и стомаха. От силното притеснение мускулите отслабват, клапанът на пилора на дванадесетопръстника се отваря и концентрираните стомашни ферменти попадат в дванадесетопръстника и го разяждат. Нарушава се и тонусът на пилора и в стомаха свободно преминават трипсини и жлъчка. В такива случаи академик Б. В. Болотов препоръчва вместо лекарства да се приемат обелки от плодове и зеленчуци: изстискват се в сокоизстисквачка и от сместа се оформят малки топченца, които се гълтат, без да се дъвчат. Обелките са богати на пектин и прочистват стените на стомаха от солите, тежките метали, свободните радикали и канцерогенните вещества. Друг чудесен хранителен продукт, приготвен от мляко, е изварата. Тя е много полезна за болни от захарен диабет, нарушена функция на задстомашната жлеза; при проблеми с черния дроб, далака, сърдечносъдовата система, при травми, изгаряния и счупвания. Голямото количество белтъчини, незаменими аминокиселини, метионин и триптофан в нея подпомагат нормалното функциониране на храносмилателната и нервната система. Обезмаслената извара се препоръчва при затлъстяване и подагра, а също и в случаи, когато месото и рибата са противопоказни. Това е продукт, който може да се включи във всяка диета. В зависимост от технологията на приготвяне изварата може да има различна масленост - от 20% до 1,75%. Изварата е бедна на витамин В6 (пиридоксин). Недостигът на този витамин може да доведе до понижаване на количеството на левкоцитите и киселинността на стомаха. Затова е желателно изварата да се комбинира с покълнало жито, зеле, моркови, орехи, трици - те съдържат в големи количества пиридоксин. Други храни, богати на витамин В6, са картофите, бобът, свинското месо, елдата. Изварата притежава диуретично действие, тъй като съединенията на калия в нея са почти тройно повече от съединенията на натрия. Наличието на калций и фосфор спомага за развитието на костните клетки, укрепва зъбите, косите, ноктите. Но при инфекциозни заболявания на стомаха и червата даже лек хранителен продукт като изварата е противопоказен - особено ако се приема етазол, биомецин, сулгин. Имайте предвид, че изварата е малотрайна - в нея много бързо започват да се развиват болестотворни микроби. Затова е най-добре сами да си я приготвяте или да я консумирате веднага след като я купите. Изварата може да се използва за компреси и пластири. Подобно на глината, тя изтегля всичко ненужно от организма, освен това го снабдява с минерални соли и белтъчини. Маската с извара съживява сухите коси, придава им блясък: веднъж седмично се втрива в корените на косата, престоява час-два и се отмива. При кашлица и бронхит гърдите се намазват с терпентиново масло, а отгоре се поставя компрес с извара. Компресът помага и при болни бъбреци, болки в черния дроб и ставите. Много ефикасен е и при болки в колянната става: стара извара се разбива с малко подсолена вода до получаването на гъста сметанообразна маса. Добавят се 2-3 смлени скилидки чесън. Част от сместа се нанася на марля или червен вълнен плат, напоен в много солен воден разтвор, и се поставя малко по-ниско от коляното. Отгоре се покрива със специална мушамичка за компреси и вълнен шал или кърпа. Този пластир се държи през цялата нощ, а на сутринта се отмива с топла вода и леко се масажира с олио (не самата колянна става, а около нея). Олиото съдържа витамин Е (токоферол), който съживява мускулите. След 5 часа може да направите компрес със зелев лист, обелки от зеленчуци или плодове - за разнасяне на отлаганията в костите. По време на лечението трябва да спрете консумацията на свинско и говеждо месо, както и консервирани храни. Остеопорозата (размекване на костите) е друго заболяване, при което компресите с извара са изключително ефикасни. Най-често тази болест се провокира от заседналия начин на живот и неправилното хранене - костите стават крехки и чупливи поради недостиг на калций, фосфор, магнезий и манган. Остеопорозата се съпътства и от болки в ставите и гниене на зъбите. Много важно е да промените хранителния си режим: яжте повече извара, зеленчуци, салата от чушки и лук, боб, грах, зеле, краставици, орехи (по-добре е да ги смилате). При подобно хранене кръвта ще получи достатъчно калций и болките ще затихнат. Остеопорозата се среща най-вече при жените и някои специалисти твърдят, че се провокира от рязкото намаляване на естрогена в женския организъм с навлизането в климакса. С. Шенън смята, че при недостиг на калций костната тъкан се напълва с радионуклиди (стронций 90, уран 233, плутоний) и става лесно чуплива. Най-добре е изварата да се консумира със зеленчуци: чесън, ряпа, цвекло, целина. Отделно може да се поръсва със ситно нарязани листенца от мента, живовляк, ягода. За подобряване на сърдечната дейност се комбинира с орехи и стафиди. Маската с извара, сметана и щипка морска сол придава прекрасен цвят на лицето и го подмладява. При газове и проблеми с храносмилането е добре веднъж месечно да се провеждат тридневни гладувания (най-подходящият период за тази цел е пълнолунието). Задължително преди разтоварването се взима очистително или се прави клизма. След приключване на гладуването не се минава веднага на пълноценно хранене: организмът трябва да се захрани първо с плодове, зеленчуци, а накрая и с млечни продукти. Животинските мазнини в млякото са не само вкусни, но и полезни. Те ни снабдяват с енергия и топлина, предпазват ни от студ. През 1994 г. учени от Йейлския университет стигат до извода, че организмът сам регулира нивото на холестерина и следователно не бива да ограничаваме толкова много консумацията на мазнини. Още не е доказано, че хората с по-нисък холестерин живеят по-дълго или са по-здрави. Холестеринът се отлага по стените на кръвоносните съдове само ако е нарушена обмяната на веществата. В такива случаи помагат чаят, червеното вино (в малки количества) и зеленчуците. Чаят и червеното вино (само по 3 капки на ден) съдържат флавоноиди, които предпазват от инфаркт. Богати на флавоноиди са лукът, зелето, ябълките. Кравето масло съдържа 62-98% мазнини, 1-2% белтъчини и млечна захар, от 1 до 25% вода. В 1 кг масло има 4800-9240 ккал. То се разваля сравнително бързо, затова е за предпочитане да се купува в по-малки количества. В сравнение с другите животински мазнини се усвоява по-лесно (особено ако се комбинира с пресни зеленчукови салати). Желателно е да се добавя към ястието накрая - при термична обработка то губи витамините си. Човешкият организъм има нужда от 50 г масло на ден. Запомнете, че гранясалото масло е истинска отрова за задстомашната жлеза и черния дроб. Болните от диабет не трябва да прекаляват с мазната храна, защото задстомашната жлеза при тях е увредена и не е в състояние да преработва голямо количество мазнини. За да подпомогнат дейността на задстомашната жлеза, те трябва редовно да консумират чесън (3-4 скилидки дневно), горчица, черен и червен пипер, запарка от бял равнец. Болните от захарен диабет, страдащи същевременно и от колит или запек, могат да си приготвят в домашни условия кашкавален хляб: разбиват се на пяна 2 белтъка, добавят се жълтъците и 40 г настърган кашкавал. Разбитата смес се изсипва в лист пергаментова хартия, предварително намазана с краве масло, и се занича за 10 минути във фурната. Полученият хляб засища бързо и се усвоява лесно. Много полезно е топеното масло, което също можете да приготвите сами: пускате буца масло в кипяща вода да ври 30 минути, след което изнасяте тенджерата на студено. Втвърденото масло обирате с лъжица и поставяте в тиган да се изпари водата. Така приготвеното масло дълго време запазва лечебните си свойства. То стимулира храносмилането, спомага за отделянето на жлъчката, ефикасно е при запек. Използва се и външно - при обриви и рани по кожата. Аюрведа препоръчва при запек да се пие по 1/2 ч. л. топено масло преди лягане. Също така сутрин да се масажират ноздрите с него - предпазва от появата на сухост в носа и алергии. Вечер може да сваляте грима от очите с тампонче, напоено в топено масло. Може да го използвате за масаж и на ушните канали - тази процедура подобрява дейността на продълговатия мозък. Към топеното масло някои добавят сухи треви или отвари: прецедената отвара се смесва с маслото в съотношение 1:1, долива се още толкова вода и се вари, докато не изкипи водата. Получената смес е много ефикасна при асцити. Кашкавалът е един от най-вкусните и ценни млечни продукти. Той съдържа до 32% мазнини, 26% белтъчини, 2,5-3,5% органични соли, витамините А и В. Освен това е богат на калций - микроелемент, крайно необходим за укрепването на костната система, зъбите, косите. Поради голямото съдържание на белтъчини, мазнини и минерални соли кашкавалът се препоръчва при анемия, туберкулоза, счупвания, изгаряния и травми, а също и за бременни и кърмачки. Най-голямото му достойнство е, че белтъчините, които съдържа, са разтворими и почти напълно (98,5%) се усвояват от организма. След прекарано тежко инфекциозно заболяване кашкавалът не само възбужда апетита, но и възстановява силите. Безсолните видове със средна масленост са подходящи при захарен диабет, затлъстяване, нарушения на сърдечносъдовата система и черния дроб. Има много видове кашкавал - различни по калорийност и състав. Още през XVII век във Франция са били известни 839 вида. Твърдият кашкавал е калоричен - 100 г съдържат 208-400 ккал. Той е изключително подходящ при диетично хранене. Кашкавалът е хранителен, вкусът му предизвиква обилно слюноотделяне, а следователно и отделяне на стомашен сок. 100 г кашкавал на ден покриват нуждите на възрастен човек от мастни киселини. Имайте предвид, че настърганият кашкавал се усвоява по-лесно. Даже при добро храносмилане по-големите парченца се задържат дълго в организма. Французите консумират вино в големи количества и кашкавал с висока масленост и въпреки това са на последно място по болни с инфаркт на миокарда. Някои племена в Африка пият много мляко, хранят се основно с говеждо месо, но напълняването и инфарктите са почти непознати при тях. Явно всичко зависи от местността и начина на живот. Рецепти за здраве Ще ви предложим някои съвети и препоръки как да поддържате здравето си с природни средства. При главоболие, мигрена или стрес е много полезен коктейлът от горещо прясно мляко и сурово яйце. Достатъчно е да попадне съвсем малко количество калций в гръбначния мозък, за да се успокои нервната система, да отмине повишената възбудимост (а млякото и яйцето са богати на калций). Това е валидно най-вече за децата, които са много по-емоционални от възрастните. Ако детето ви е раздразнително, нервно, често си гризе ноктите, включете в менюто му повече мляко, яйца, черен дроб, бъбреци, овесени ядки, ечемик, орехи, покълнали семена, зеле, цвекло, краставици, листа от глухарче - тези продукти са богати на калций. Белите петна по ноктите са сигнал за недостиг на калций. Известните руски лекари Ф. И. Иноземцев и Ф. Я. Карел съветвали при сърдечносъдова недостатъчност, бронхит, плеврит, бронхиална астма, гастрит, подагра, затлъстяване, заболявания на черния дроб и бъбреците да се пие по 0,5 л обезмаслено мляко на ден. Лесно може да се освободите от излишните килограми, ако в продължение на две-три седмици консумирате обезмаслено кисело мляко, смесено с обелки от цвекло. През този период е най-добре да промените изцяло начина си на хранене: за предпочитане са постните ястия. При изгаряния помагат млади листа от бъз, сварени в прясно мляко - поставят се върху пострадалите участъци. Млякото има силно диуретично действие, не дразни бъбреците, помага при отоци. Затова лекарите съветват при появата на отоци да се пие два дни 700 мл мляко (по 100 мл 7 пъти на ден) и 100 мл плодов сок или шипков чай, а преди лягане - 100 мл 20-процентов разтвор глюкоза. След два дни към менюто се добавят и 100 г млечна каша с масло, картофено пюре и едно яйце. След още два дни - омлет от две яйца или извара, месно суфле. Постепенно диетата може да се разнообрази, да се включат бял хляб, кюфтета от месо и риба, извара, плодове, зеленчуци. Така организмът изхвърля голямо количество вода и се подобрява дейността на сърцето. Диетата е създадена от руския лекар Ф. Карел през 1865 г., но и досега се използва при заболявания на черния дроб, задстомашната жлеза, бъбреците, при инфаркт на миокарда, затлъстяване, атеросклероза, хипертония. Млякото се препоръчва при язва, гастрит, стомашна невроза. Ако се усвоява трудно, може да се разрежда с минерална вода или слаб чай и да се приема на малки порции. Киселото мляко помага при хранителна и лекарствена алергия. Освен с майчино мляко е добре кърмачетата да се хранят и с краве мляко, подсладено с малко мед. Медът е богат на минерални елементи, крайно необходими за развитието на детския организъм. Сместа от яйца и мляко предотвратява ферментацията, преустановява газовете и болките в стомаха; тя е истински източник на енергия. Отлагането на соли в ставите и гръбначния стълб се лекува с мляко и сол - сутрин и вечер се мажат увредените места (в чаша мляко се слага 1 с. л. сол, вари се 15 минути). След три дни се отмива и отново се намазва. Процедурите продължават един месец, след което задължително се прави десетдневна почивка. При появата на неприятни усещания и болки не бива да прекъсвате лечението. Също така е възможно да се засили потоотделянето, но трябва да се къпете само през три дни. За да има резултат, е достатъчно да проведете 3 едномесечни курса. На вечеря по-често сервирайте извара - тя е изключително богата на калций. Хубаво е да използвате суров царевичен кочан за масаж на тялото - премахва сърбежите и снабдява кожата със златни йони. Ако страдате от недостиг на калций и настинките следват една след друга, пригответе си следния коктейл: 1/2 л горещо мляко, 1 сурово яйце, по 1 ч. л. мед и краве масло. Сместа се разбива хубаво и се пие бавно на малки глътки. Сексуалната активност ще запазите за дълго време, ако след полов акт пиете чаша горещо мляко със захар и три капки (не повече) вино. Според Аюрведа тази напитка удължава и живота. При кашлица и склероза помага прясно мляко, в което са добавени 5 скилидки счукан чесън - приема се няколко пъти дневно. Компресът от прясна извара е много ефикасен при пролетен конюнктивит: вечер се поставя върху очите, а сутрин се отмива с черен чай или борова вода. Мазолите омекват, а фурункулите по-бързо узряват, ако вечерно време мажете проблемното място с мехлем от масло и сварен в мляко чесън (чесънът може да се замени и с печен лук). Хемороиди се лекуват с нагревки: 2 л прясно мляко, в което са добавени 4 глави лук, се поставя във фурната на слаб огън да кипне. Изсипва се в глинен съд, върху който може да седнете, и се завивате с одеяло. След нагревката хемороидите се намазват с детски крем, краве масло, олио - каквото имате подръка. Ако кожата ви почервенее, мажете възпалените места със сутрешната си урина. Най-добре е преди започване на лечението да вземете очистително. Маски с извара върху главата облекчават състоянието на болния след инсулт. Млечните продукти успокояват нервната система, но задължително трябва да се консумират самостоятелно, не бива да се съчетават с друга храна. При белодробна туберкулоза могат да се използват следните рецепти: 1. Сипвате в тенджера ечемик или овес (да заеме 2/3 от обема), наливате прясно мляко и добавяте свинска мас. Вари се на слаб огън и постепенно се досипва прясно мляко. Пие се по една чашка три пъти на ден, а свареният ечемик (овес) може да се използва за компреси. 2. В горещо прясно мляко се разтваря кучешка мас и се пие няколко пъти на ден. Водянката ефикасно се лекува със сварен в прясно мляко магданоз: 800 г магданоз се заливат с мляко и се варят, докато течността остане наполовина. Приема се на всеки час по 1-2 с. л. При глисти помагат клизми с мляко: в 3 чаши мляко се сварява глава чесън. За една клизма е достатъчна 1/4-1/2 чаша от изстудената течност. Има начин да облекчим изхвърлянето на камъни от бъбреците и черния дроб: чаша конопено семе се залива с 3 чаши мляко и се вари, докато остане 1 /3 от течността. Пие се топло и на гладно. Курсът на лечение трае общо 10 дни, като по средата се прави петдневна почивка. След една година може да повторите процедурата. По време на лечението не бива да консумирате пикантни храни. За закуска ви препоръчваме вместо обичайните сандвичи да приготвяте плодова салата, която ще ви снабди с енергия, бодрост и красота. Приготвя се по следния начин: преди лягане заливате 1 чаша овесени ядки с 1 1/2 ч. чаша кисело мляко, добавяте и шепа сушени кайсии, чаена лъжичка мед и 3-4 ореха. На сутринта може да настържете 1 ябълка. През пролетта е хубаво да пиете в продължение на месец един път седмично чаша горещо мляко със супена лъжица смлян чесън. Така ще прочистите кръвта, ще подобрите зрението и ще придобиете свеж вид. При висока киселинност помага 1/2 чаша мляко, разредено с 1/2 чаша вода - пие се на гладно. В повечето случаи млечните продукти спомагат за нормализирането на храносмилателните процеси, но при някои хора млякото предизвиква запек. Задържането на фекални маси в дебелото черво повече от едно денонощие сигнализира за нарушение в двигателната функция на червата (спазъм, атония) или някакво механично препятствие (тумор или ръбец). Тези нарушения се дължат основно на неправилното и нередовно хранене, на консумацията на храни, бедни на целулоза. Появяват се главоболие, нервност, раздразнителност, апатия, световъртежи, неприятен вкус в устата. В такива случаи помагат кашите, зеленчуците, плодовете, ръженият хляб - те дразнят механично лигавицата на храносмилателния тракт. Киселото мляко, сладките плодове с извара също подобряват перисталтиката. Ако страдате от запек, трябва да избягвате консумацията на кафе, черен чай, какао, шоколад, дренки, нар, супи, макарони, червено вино, а също и гореща храна. Индийската медицина препоръчва при запек да се пие вечер преди лягане чаша топло мляко с 2 ч. л. топено масло; отделно да се правят клизми с мляко (за една доза е достатъчна 1 чаша мляко). Клизмите са подходящи не само при запек (правят се два дена след като сте взели очистително), но и при подуване на корема, болки в долната част на гърба, подагра, главоболие, изтощение, повишена киселинност, ишиас. Не бива да предприемате такова лечение при паралич и кръвотечение от правото черво. В днешно време благодарение на неправилното хранене и злоупотребата с алкохол много хора получават възпаление на черния дроб. Симптомите са следните: остра болка в областта на черния дроб, тъмна урина, при повръщане се отделя зелена слуз, появява се горчив вкус в устата, сънливост, непрекъсната умора, киселини в стомаха. В такъв случай е редно да промените начина си на хранене. Крайно противопоказни са: зелето, бобовите растения, пържената и маринованата храна. Най-добре е да минете на млечно-плодова диета, като са допустими в малки количества мазнини, захар и скорбяла. Отделно може да правите следните процедури: 1. В чаша прясно мляко се добавят 4 с. л. настърган хрян, сместа се загрява, без да се кипва, прецежда се и се пие бавно в продължение на няколко дена. 2. Половин литър мляко се смесва с един литър бира и се пие по 1 чаша преди ядене. Млякото трябва да се затопля в сребърен съд. 3. Яжте по-често покълнало жито и извара с мед - съдържат много витамини от В групата. 4. Запарка от билката "змийско мляко" успокоява болките в черния дроб: 1 с. л. се залива с 1 л вряла вода. Пие се по 1/2 чаша 2-3 пъти на ден. В дебелото черво много често се натрупват токсини и ако не се изхвърлят навреме от организма, предизвикват запек и болки в тила. За целта е полезно преди лягане да се изпива по 1 чаша топло мляко с 1 ч. л. ленено семе. Същата смес помага и при астматична кашлица. Чаша топло мляко действа ефикасно и при безсъние. Консумацията на повече плодове, зеленчуци и мляко предотвратява образуването на песъчинки, камъни и запушването на пикочните пътища. Желателно е да се избягват храни, които повишават киселинността на урината: месо и тестени изделия. И млякото може да предизвика същата реакция при хора, чийто организъм не съдържа лецитин - фермент за преработка на млечната захар. При това положение е по-добре да се изключат от менюто млякото, изварата, кашкавалът, яйцата, зелето, грахът и какаото и да се наблегне основно на плодовете и зеленчуците. Запарката от бобови шушулки (25 г), трицветна теменуга, брезови пъпки, мечо грозде и царевична свила (по 20 г от всяка билка) облекчава изхвърлянето на песъчинките и камъните. Две с. л. от сместа се заливат с 3 чаши вода. Щом кипнат, се свалят от огъня и се запарват 30 минути. Пие се в продължение на 2-3 месеца по 3 с. л. З пъти дневно, половин час преди хранене. Желателно е да продължите да спазвате растително-млечната диета и след прочистването на организма. В Русия още от дълбока древност са използвали млякото като лекарство. При червен вятър, ухапване от тарантула или змия приготвяли компреси от извара. След раждането първо къпели бебето с току-що издоено краве мляко - за да бъде здраво, а лицето му измивали с майчино мляко - да не го болят очите, да има добро зрение и чиста, хубава кожа на лицето. За да не забременяват, жените кърмели децата си до тригодишна възраст. Млякото е не само ценен хранителен продукт, но и универсално лекарство. Разбира се, лечението с млечни продукти трябва да бъде строго индивидуално - не всеки организъм може да разгражда млечната захар. Не напразно диетолозите съветват млякото да се консумира отделно от другите храни. Тук сме се постарали да запознаем читателите не само с нашите методи на лечение, но и да обобщим огромния опит на съвременните и древните лечители. Много от предложените рецепти са признати от официалната медицина и са доказали ефикасността си. Накрая бихме ви посъветвали да прибягвате до химическите препарати колкото може по-рядко. Помнете, че всяка болест може да се предотврати с природни средства, положителни мисли и добро настроение! ЗЕЛЕНИЯТ ЧАЙ По отношение на историята, културата и лечебното действие чаят е едно от най-обаятелните лечебни растения. На пазара се продават различни видове черен и зелен чай. След водата чаят е най-разпространената напитка в света. Дори ескимосите обичат чай! В много страни пиенето на чай принадлежи към културата на нацията. В дзенбудизма то е неотменима част от религиозната церемония, а специално в Англия и в страните на Британската общност е отдавнашна традиция. Въпреки това хората знаят твърде малко за чая и за извънредно интересното чайно растение. Надали има друга напитка, която да се използва като ефективно лечебно средство и едновременно с това да се пие просто за удоволствие. Чаят, и по-специално зеленият чай, е напитка с богата традиция и хилядолетна история. Чайното растение е вечнозелен храст или дръвче. Последователно подредените листа са продълговато-яйцевидни, заострени и фино назъбени. Цветовете са бели, с пет листчета и приятен аромат. Плодовете са триръбести и леко вкоравени. Чайното растение се нуждае от тропичен или субтропичен климат и вирее до 2100 метра над морското равнище. Колкото по-голяма е височината, толкова по-ниски са чайните храстчета и толкова по-малки са добивите. Повечето специалисти но чая предпочитат вида Camelia sinensis. Зеленият чай произхожда предимно от този вид, както и от С.japonica в Япония. В традиционните области, където се отглежда чай, листата се събират ръчно всяка седмица от специално наети жени. В модерните страни събирането става с машини. Реколтата се разпределя според качеството на стари и млади листа, които се разделят допълнително на много сортировъчни степени. Чаят и световната история От най-старите китайски писмени документи става ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечебно средство още през 2700 година пр. н. е. Будистките монаси култивират чайното растение в манастирските градини и разпространяват чайната култура в Китай, Тибет, Индия и Япония. По време на ранната династия Хан (202 г. пр. н.е. - 1 г. от. н.е.) чайните растения вече се отглеждат в Сечуан и извън манастирите. Едва през шести век обаче чаят става истинска народна напитка, достъпна за всички слоеве от населението в Китай и Тибет. Чаят е не само важна съставна част на будистките дзенцеремонии, но и е високоценен като лекарство. През 12 век от Китай в Япония са пренесени големи количества чайни растения, които се развиват толкова добре, че ботаниците отделят особен вид Camelia japonica. И днес в Япония се произвежда изключително зелен чай. През 14 век по Пътя на коприната в Европа пристигат първите вести за екзотичната напитка. Португалците, които притежават най-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари чай в Лисабон. С холандски кораби чаят отива във Франция и Холандия. През 1618 година китайският посланик в Москва подарява на руския цар Алексей няколко сандъчета с чай. Дворът харесва непознатото питие и с това се слага началото на оживена търговия между Русия и Китай. Историческите документи свидетелстват за 200-300 камили, които през летните месеци постоянно били на път като чайни кервани между Китай и Москва. Руският народ оценява високо чая като топла, освежаваща напитка през студената зима. Самоварът, създаден по тибетски образец, скоро става част от всяко руско домакинство. През 1650 година известният губернатор на Нова Холандия в Америка, Питър Стювезант, изпраща чай на холандските заселници в Ню Амстердам, който по-късно получава името Ню Йорк. Макар че е обложен с високи данъци, чаят се разпространява бързо и в другите колонии. Първите пратки с чай пристигат в Англия едва през 1652-1654 година. Чаят е рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци. Когато Англия се намесва в търговията с чай, напитката става любима и на средните класи и страната преживява истински "чаен бум". Към средата на 19 век англичаните започват да садят чай в колониите си Индия и Цейлон (Шри Ланка). Преди това най-големите износители на чай са Китай и Япония, които търгуват със зелен чай, т. е. с изсушените, но неферментирали листа на чайното растение. Черният чай с "новите" си аромати се налага едва в началото на 20 век. В английските чайни плантации производството на черен чай все повече се усъвършенства. Тази нова английска чайна култура се разпространява бързо в Европа. Активни вещества в чайния лист Основните активни вещества, които се съдържат в чайния лист, са кофеин (по-рано наричан теин), дъбилни вещества (флавоноли), теофилин, теобромин, мазнина, восък, сапонини, етерични масла, катехини, каротин, много витамин С, освен това витамините А, Вь В2, В12, Е и Р, флуориди, желязо, магнезий, калций, стронций, мед. никел и цинк, остатъчни елементи като молибден и фосфор плюс още триста отчасти ароматични субстанции. Количеството на основните съставки е различно според областта на отглеждане (височина, климатична зона) и степента на растеж. Съдържанието на кофеин е най-голямо в младите листа и пъпки. В по-старите листа се съдържат повече дъбилни вещества. Както всички сушени растения, които се използват в природолечението, така и чаят в специализирания език носи името дрога. При внимателно сушене активните съставки почти не се променят. Това е процес на естествено консервиране, което човекът е научил от природата. Ферментацията и окисляването обаче, характерни за преработката на черния чай, са биохимични и химични процеси, които водят до съответните промени в активните съставки на дрогата. Поради тази причина черният чай се различава значително от зеления по отношение на вкуса и действието. Възбуждащото действие на чая се дължи на алкалоида кофеин, който е свързан с дъбилните вещества. Тъй като кофеинът се разтваря добре в гореща вода, почти цялото съдържащо се в дрогата количество отива в чая още в първите 1 -2 минути след приготвянето му. Следователно, когато оставите чая да кисне само минута или две, получавате напитка с високо съдържание на кофеин, който вече не е свързан с дъбилни вещества и се приема много бързо от организма. Кофеинът действа възбуждащо върху централната нервна система и мозъчните функции. При продължително киснене, след около 4-8 минути, във водата постепенно се разтварят и дъбилните вещества, както и другите активни съставки на чая. Дъбилните вещества имат свойството да предотвратяват поне отчасти резорбирането на кофеина в стомаха и червата. След продължително киснене чаят е с по-силен аромат, но съдържащият се в него кофеин е със забавено, респ. отслабено действие. Сигурно е обаче, че този чай не действа успокояващо, тъй като чаиният лист не съдържа успокояващи съставки. Най-приятният и полезен за здравето чай се получава чрез по-слабо дозиране (максимум една равна чаена лъжичка на чаша) и по-продължително киснене (4-6 минути), без добавка на захар или изкуствени подсладители. Приеман в умерени количества, чаят действа възбуждащо, но не превъзбужда. По-рано се приемаше, че той повишава кръвното налягане, но това не е вярно. Трябва само да се внимава за количеството кофеин. Установено е, че когато човек пие кафе, действието на кофеина настъпва сравнително бързо, достига максимума си след около 30 минути и отзвучава за около 2-3 часа. Когато пием чай със същото количество кофеин, действието му е забавено, но трае по-дълго. Когато към чая е прибавена алкохолна напитка, например ром, действието на кофеина се засилва. Дори при всекидневно приемане на кофеин в естествени продукти не настъпват трайни увреждания. Хора с лабилна вегетативна система често реагират на високите дози с безсъние, вътрешно неспокойство и др. При по-възрастните хора обаче кофеинът може да улесни заспиването, което вероятно се дължи на подобреното кръвооросяване на мозъка и засилената сърдечна дейност. Доказано е, че при редовно пиене на зелен чай не възниква пристрастяване, нито настъпват увреждания на организма или психиката. Специално зеленият чай има антиартериосклеротично действие, освен това, за разлика от кафето, той е алкална напитка, която противодейства на преокисляването. Зеленият чай Чрез ферментацията и окисляването при производството на черен чай се променят или разрушават много от активните съставки, които имат благоприятно въздействие върху човешкия организъм (между другото катехини, витамини и т. н.). Тези процеси са напълно избегнати при производството на зелен чай. Според качеството си и страната, от която идва, зеленият чай се произвежда от събрани и изсушени на въздух листа. Обичайният производствен процес е така нареченото парене, при което прясно откъснатите листа се третират за кратко време с пара и след това се сушат. Краткото попарване е процес, който предотвратява ефективно ферментацията. Листата се събират в различни стадии на развитие и в различни сезони, което влияе върху съдържанието на кофеин, съотношението на активните съставки и аромата. Емпирично най-известните и доказани от научни изследвания лечебни действия на чая се отнасят само за зеления чай. Холандският лекар Николас Дивекс (1593-1674) оценява по достойнство чая в книгата си "Лекарството" със следните думи: "Нищо не може да надмине чая. Пиенето на чай държи човека далече от всички възможни болести и животът му се удължава. Чаят дава енергия, а за хората, които работят или учат до късна нощ, той е от голяма полза. Най-правилното е да се пият по 12 чаши чай всеки ден." Това хвалебствие за чая може да бъде допълнено с много цитати от старите китайски и японски книги. Изследователите, лекарите и специалистите по природолечение се занимават непрекъснато с лечебните качества на чая, предимно на зеления чай. Съвременните научни резултати показват, че зеленият чай притежава следните лечебни действия: - облекчение при проблеми в стомаха и червата, - снижаване на нивото на холестерина в кръвта, - укрепване на кръвоносните съдове, - благоприятно влияние върху сърцето и кръвообращението, - предпазва от артериосклероза и подпомага лечението, - противовъзпалително действие, - оказва благоприятно влияние за нормализиране на функцията на щитовидната жлеза, - подобрява кръвооросяването и регенерацията на кожата, - повишава специално умствената работоспособност и в известна степен физическите постижения, - действа срещу депресивни настроения, - благоприятства лечебния процес при заболявания на черния дроб, - при продължителна употреба има антиревматично действие, - действа срещу образуването на камъни в бъбреците и жлъчката, - предотвратява кариеса поради идеалното си съдържание на флуор, - има пикочогонно и пречистващо действие, - действа като антиоксидант, - отличен доставчик на желязо, флуор, важни остатъчни елементи и витамини. Според най-новите изследвания на японски изследователски екип под ръководството на д-р Хирота Фуджики зеленият чай е ефективно профилактично средство срещу риска от рак. Старите, високоразвити култури на Китай и Индия са познавали една така наречена светлинна енергия и са я наричали Ци. Приемали са, че тази енергия е налице във всички естествени вещества и има лечебна сила. Модерната физика е по следите на тези финоматериални енергии, известни под името био-фотони. Енергията, излъчвана от клетките, вероятно е отговорна и за целебните качества, които притежават активните съставки на лечебните растения. В зеления чай, за разлика от черния, тези "светлинни клетки" са "неувредени" и това е още едно от предимствата му. Следователно съществуват много и достатъчно убедителни причини да се върнем отново към познатото от хилядолетия прилагане на чайното растение - към зеления чай. Ако заменим с него кафето и черния чай, ще имаме също така "възбуждаща", но много по-здравословна напитка, на която можем да се наслаждаваме всеки ден. Научни изследвания Изследванията на колектив от руски учени доказват, че зеленият чай поощрява процеса на лечение при лъчеви увреждания. Опитите с животни и клиничните опити с хора насочват вниманието към лечебното му действие при хроничен хепатит, нефрит и дизентерия. През 1876 година Медицинският колеж в Калкута публикува подробно изследване на зеления чай, в което се посочва, че той снижава нивото на холестерина и противодейства на опасността от сърдечен инфаркт. Японски изследвания доказват, че зеленият чай е двадесет пъти по-ефективен от витамин Е срещу образуването на супероксид в тялото. Според други автори зеленият чай съдържа идеалните естествени съединения на цинк и мед. Бременните жени имат повишена потребност от цинк. Тъй като този минерал е един от най-важните остатъчни елементи, от които се нуждае организмът в този период, зеленият чай е идеалната напитка през всички месеци на бременността. Японските изследователи твърдят, че една чаша зелен чай на ден е достатъчна да намали наполовина кариеса при децата в училищна възраст. Дори само изплакването на устата със зелен чай след хранене е високоефективен метод за предотвратяване на кариеса. Естественият флуор в зеления чай влияе пряко върху зъбите. В чая се съдържат и други анти-бактериални съединения срещу кариесната бактерия Streptococcus mutans. Освен това зеленият чай съдържа ензим, който въздейства върху освобождаващия механизъм на високото кръвно налягане. Той помага при преобразуването на холестерина и предпазва от артериосклероза. Твърди се дори, че редовното пиене на зелен чай предпазва от мозъчен удар, както и от различни сърдечни и старчески болести. След дългогодишни изследвания японски учени доказват, че съдържащите се в зеления чай съединения на танини влизат в химична връзка със стронций 90. Следователно приемането на танин със зеления чай предотвратява натрупването на стронций 90, който се освобождава например при аварии в атомните електроцентрали. Около 30% от стронция се изхвърлят заедно с танина на зеления чай. Освен тези отдавна известни и научно потвърдени лечебни действия в последно време бяха проведени широкообхватни изследвания, които установиха ан-тиканцерогенното и антиоксидантното действие на зеления чай. Японският медик д-р Хирота Фуджики, който е работил години наред в института "Макс Планк", сега е директор на японския институт за изследване на рака. Тук предаваме накратко някои от научните му резултати. Предистория Модерните научни изследвания на зеления чай в Япония почиват върху отдавна известни обстоятелства и факти. - През 12 век чайното растение (Camelia sinensis) е внесено официално от Китай в Япония и от него се произвежда зелен чай. Пиенето на чай и отглеждането му се разпространяват невероятно бързо и днес всекидневното пиене на зелен чай е неотменима част от японската култура. Японците пият чай практически през целия ден. - Средностатистическите данни за продължителността на живота в Япония показват 82 години за жените и 76 години за мъжете и са най-високите в света (данни от 1995 г.). - В японската област Шизуока, където са най-големите чайни плантации, е установена най-ниската смъртност от рак в цяла Япония. Ракът на стомаха е практически непознато заболяване там. Тези факти са накарали не един и двама японски учени да се занимаят по-подробно с действието на зеления чай. Проведени са интензивни изследвания за търсене на съответните активни съставки. Работата на д-р Фуджики и колегите му Основната задача на екипа е да търси начини и средства за предотвратяване на рака, както и лекарства против това широко разпространено в света заболяване. В процеса на изследванията си учените успяват да изолират от зеления чай една от най-ефективните антиканцерогенни субстанции, известни досега. С много опити върху мишки е доказано еднозначно, че тази субстанция, известна с обозначението ЕGСG, възпрепятства разпространението на тумори по кожата, предотвратява карциногенезата в храносмилателната система и в различни други органи и лекува вече съществуващите тумори в червата. В по-късните клинични опити е доказано, че антиканцерогенното действие на субстанцията важи и за човека: - ЕGСG пречи на развитието на метастази в белия дроб; - ЕGСG възпрепятства нарастването на карциномните клетки в белия дроб, стомаха, червата, черния дроб и кожата; - ЕGСG намалява и токсичното действие на пушенето. Клиничните опити с рак на гърдата, панкреаса и простатата все още не са завършени. Японските учени са убедени, че зеленият чай, всекидневно прилаган, може да бъде идеално и евтино средство за предпазване от рак. Изследванията им потвърждават разпространеното в много азиатски страни убеждение, че зеленият чай има изключително значение за здравето на човека и притежава многостранно лечебно действие, когато се пие редовно. Освен че има антиканцерогенно действие, той влияе благоприятно върху сърцето, кръвоносните съдове, кръвообращението, черния дроб, диабета и нивото на холестерина. Въз основа на изследователските си резултати д-р Фуджики препоръчва да се пият по 10 чаши зелен чай дневно. В това количество течност се съдържа около 1 грам ЕОСО. При това трябва да се има предвид, че японската чаша за чай съдържа максимум 1 дл (100 мл) течност, следователно количеството съответства на 6 до 7 европейски чаени чаши. Чаят не бива да бъде силен; максималната доза е равна чаена лъжичка суха дрога за една чаша. Трябва да се следи и действието на кофеина, което е различно за различните хора. Ако засегнатият реагира с превъзбуда, трябва да пие чая си по-скоро сутрин и около обед, отколкото вечер. Наскоро едно американско изследване доказа, че при наличие на 90 субстанции с предполагаемо антиканцерогенно действие тестовете са показали добра ефективност на осем от тях. Това са витамини и остатъчни елементи, съдържащи се в естествените храни. Затова се препоръчва пиенето на зелен чай да се допълни с естествена пълноценна храна, която има огромно значение за профилактиката на раковите заболявания и изобщо за доброто състояние на сърцето, черния дроб, кръвообращението и т. н. Съхраняване на чая - Чаят се съхранява в добре затварящи се и абсолютно сухи съдове. Подходящи са кутии от дърво, специална ламарина и порцелан, както и многопластови, непропускащи светлината торбички. Всички съдове се използват само за чай, за да не влияят върху аромата му. - Чаят се съхранява на хладно и тъмно място, без достъп на светлина, слънце и топлина. - Чаят се запазва най-добре в малки количества, като се внимава при отварянето на кутията да не проникне влага (например пара). - Добре съхраняваният чай може да запази качеството си до пет години. Зеленият чай губи аромата си по-бавно от черния. Приготвяне на чая Пиенето на чай трябва да бъде наслада за тялото и душата дори когато зеленият чай се приема "само като лекарство". Ароматът, съдържанието на активни вещества и дозирането трябва да бъдат оптимални. Само правилното, грижливо приготвяне отговаря на тези изисквания. Към старата традиция на чаепитието в Китай и Япония принадлежи съответната церемония, която се простира от по-обикновените ритуали на приготвяне при простолюдието до медитативните, ангажиращи изцяло съзнанието чайни церемонии на дзен-будизма. През колониалната епоха чайната култура на Индия е силно повлияна от англичаните. В Англия и Индия все още се използват много мляко и захар и се пие предимно черен чай. Класическото приготвяне на зеления чай включва следните етапи: 1. Затопляне на каната и чашите Според сезона, специално през зимата, каната и чашите се напълват с гореща вода. 2. Дозиране За чаша се предвиждат 2 г дрога (равна чаена лъжичка). Чаят се изсипва в изпразнената кана. Ако приготвяте повече от 4-5 чаши, мярката е друга: по една равна чаена лъжичка за чаша и една допълнително за каната. 3. Заливане с гореща вода Преварената, но не вряща вода (след завиране се оставя за момент) се излива върху чайните листенца. 4. Изпразване на затоплените чаши Докато чаят кисне, имаме време да изпразним чашите. 5. Наливане на чая в чашите Краткото киснене дава силно възбуждащ чай с мек аромат; по-продължителното киснене (4-6 минути) засилва аромата, чаят става леко горчив, възбуждащото действие е по-слабо, но трае по-дълго. Във всички чаши се сипва по малко чай, после се допълват. Този метод осигурява равно качество и сила за всички чаши. Чайните листенца в каната могат да бъдат залети още веднъж с гореща вода. Тъй като вече са приели доста голямо количество вода, времето на киснене се съкращава наполовина. За кого е подходящ зеленият чай Тъй като съдържа кофеин, зеленият чай не бива да бъде приеман в големи количества (например за утоляване на жаждата през лятото) от децата. За тях са подходящи по-скоро билковите чайове (мента, маточина, липа и др.), без добавка на захар, подсладени с малко количество мед. Разумното приемане на зелен чай увеличава значително работоспособността на младежите, например преди изпити. Зеленият чай е идеалната естествена напитка за спортистите! Той освежава, утолява жаждата и може да се пие и студен. Пиенето на зелен чай повишава концентрацията, мотивацията и издръжливостта. Идеалната комбинация на активните съставки, високото съдържание на витамин С и други витамини, остатъчни елементи и т.н. подобрява и физическите постижения. Освен другите си предимства зеленият чай е отличен доставчик на желязо и цинк, което го прави много полезен по време на бременността. Бременните, които пият редовно зелен чай, са винаги жизнени и в добро настроение. Тъй като някои бременни са чувствителни към кофеина, за тях се препоръчва ограничаване на чая в късния следобед и особено вечер, както и приемане само на онези видове чай, които са бедни на кофеин. Установено е, че намаленото производство на хормони по време на менопаузата и повишената нервност и чувствителност карат много жени да злоупотребяват с кафето, което възпрепятства приемането на остатъчни елементи като желязо и калций и не подобрява състоянието на нервната система. Тъкмо в този период на промяна е важно организмът да се снабдява редовно с необходимите витамини и остатъчни елементи. Зеленият чай съдържа много от активните вещества, които са абсолютно необходими за жените през годините на климактериума. Едно изследване на професор Такуо Окада от университета в Окаяма показва, че идеалната комбинация от активни съставки в зеления чай допълва отлично или дори надминава тази на витамин Е. Това се отнася преди всичко до намаленото образуване на супероксиди в тялото, което забавя и процеса на стареене. Разбира се, зеленият чай не е чудодейно средство, лек срещу всички болести по време на менопаузата, но заедно със здравословното хранене допринася за доброто здраве и самочувствие през тези трудни години. Всекидневното приемане на зелен чай в разумни количества помага за съкращаване на витаминни-те и минералните препарати или дори медикаментите, които често се предписват на жените в критическа възраст. Зеленият чай и диетите Който се храни природосъобразно, няма нужда от диета. Диетата е винаги непълна, никога цялостна, почти винаги едностранчива и съсредоточена върху определена цел като отслабване или щадене на засегнат от заболяване орган. Единствената смислена диета би била постенето, което осигурява ефективно пречистване на тялото и духа. Трябва да знаете, че зеленият чай се комбинира идеално с всички хранителни навици. Дори ако спазвате диета, богатото съдържание на витамини и остатъчни елементи прави зеления чай идеалното допълнение към храната, което допринася за подобряване на здравето ви. Живеем във време, когато болестите на цивилизацията, като ревматични страдания, артрит, алергии, кариес, проблеми с венците, кожни заболявания, депресии, различни смущения в обмяната, рак, прояви на недостатъчност и много други, се увеличават непрекъснато. Ако сравним тези страдания с възможните лечебни действия на зеления чай, става ясно, че това известно от хилядолетия растение сякаш е създадено специално за нашето сложно и забързано време. Действието на всяко природно лечебно средство може да бъде засилено значително, когато човек води здравословен живот и се храни природосъобразно с пълноценни храни. Това важи и за зеления чай. Преминаването от кафе и черен чай към всекидневна употреба на зелен чай може да помогне на много хора да преосмислят досегашните си жизнени и хранителни навици. Зеленият чай е идеалното питие за тялото и духа. ЧЕСЪНЪТ В миналото чесънът е имал славата на растение с магически сили вероятно заради натрапчивата миризма и лютивината на пикантната луковица. И днес той е неприятен на много хора, но все едно дали го мразим или обичаме, медицинското му действие е неоспоримо. Чесънът прочиства червата, понижава кръвното налягане и разгражда отровните вещества в органите и тъканите. Той разтваря слузта в бронхите, стимулира функцията на черния дроб и жлъчката, предотвратява артериосклерозата и спира растежа на злокачествените тумори. Списъкът на научно доказаните медицински действия на чесъна става все по-дълъг. Чесновият лук отдавна се слави със свойствата си да лекува всички болести - от простата хрема до най-тежките страдания. Благодарение на безбройните научни изследвания днес знаем, че това широко разпространено растение в действителност е чудесно лекарство, а лечебното му действие е наистина единствено по рода си. Лекари и учени от цял свят се занимават с ароматното растение, което като никое друго има свойството да убива бактериите, гъбичките и вирусите. Постепенно учените откриха повечето комплексни съставки на чесъна, на които се дължи изключителната му лечебна сила. Откритието, че чесънът регулира нивото на холестерина и триглицеридите, е извънредно важно, тъй като поемането на чесън може да намали риска от артериосклероза, а с това и от инфаркт на сърцето и апоплектичен удар. Освен съставките, които забавят процеса на стареене, специалистите са открили и други субстанции, които са много ефективни при болки в ставите и мускулите, газове, нечиста кожа, гъбички на краката, настинки и куп други инфекциозни болести. Чесънът се включва дори в борбата срещу рака и болестта на века СПИН, като допринася за укрепване на имунната система. Въпреки превъзходните си качества чесънът не е универсалното лечебно средство. За да се излекувате от страданията си, трябва непременно да отидете на лекар. Можете обаче спокойно да използвате чесъна, за да запазите здравето си - и да лекувате с него множество всекидневни оплаквания. Само трябва да знаете как най-добре и смислено да го използвате - защото не е все едно в каква форма се приема силното природно лекарство: сварено или печено, като хапче или прахче, с оцет, вино или мед или просто прясно обелен. Историята на чесъна Многобройни свидетелства - стари писмени паметници, папируси, археологически находки - доказват, че много преди рождението на Христа древните китайци, индийци, египтяни, японци, гърци и римляни са ценели високо чесъна не само като храна и подправка, но и като лекарство. Древните гърци и римляни използвали чесъна като лечебно средство при повече от сто вида страдания. Гръцкият лекар Хипократ предписвал чесън при чревни заболявания, събиране на вода в тялото, проказа, епилепсия и болки в гърдите. Диоскурид, "бащата на фармацията", препоръчвал чесъна срещу сънна болест, кръвясали очи, кожни болести, възпалени крака, кашлица, храчене на кръв, водянка, глисти и ухапване от отровни змии. Около един век след раждането на Христос римският историк и естественик Плиний Стари записал различните оплаквания, които се лекуват с чесън. Между тях са астмата, язвите, жълтеницата, възпалението на лимфните възли, лудостта, възпалението на диафрагмата, катарите, главоболието, спазмите, херниите и луничките. Гален, един от най-известните лекари на древността, също препоръчвал чесъна при много заболявания. Негова е рецептата за смесване на смачкан чесън с брашно и налагане на гнойни рани. Той твърди, че тази смес е полезна и при ухапване от хищни животни, отровни змии и бесни кучета. Чесънът срещу чумата и враговете Света Хилдегард фон Бинген препоръчва чесъна срещу жълтеница. Свещеното еврейско писание Талмуд възхвалява засищащото луково растение, което стопля тялото, придава блясък на лицето, увеличава количеството семенна течност и убива червеите в тялото. Друго ценно качество на чесъна според Талмуда е, че кара хората да се чувстват по-добре, стимулира любовта и прогонва неприятелите. Към края на 18 век французите използват чесъна като ефективно предпазно средство срещу чумата. При раждането си английският крал Хенри V е миро-сан с вино и чесън. Имало обичай устните на новороденото да се намазват с чесън, което действало едновременно антисептично и стимулиращо. По време на двете световни войни чесънът е бил използван на бойното поле при гнойни рани, инфекции, отравяния и дизентерия. Мисионерът д-р Алберт Швайцер лекувал с чесън африканците, заболели от холера, тиф и амебна дизентерия. В Русия чесънът е едно от най-популярните домашни лечебни средства, затова го наричат и "руски пеницилин". В балканските страни чесънът и до днес се смята за символ на плодовитостта. А българите, народ с много столетници, използват чесъна и киселото мляко като еликсир на живота. Естествена алтернатива Ако вярваме на народната медицина, освен всекидневните оплаквания чесънът може да лекува и най-тежките болести. Той е истинско чудотворно лекарство. Науката вече има доказателства, че обикновената луковица е една от най-добрите естествени алтернативи на изкуствените медикаменти. Много от онова, което любителите на чесъна в миналото само са предполагали, днес е доказано с модерни аналитични методи и в многобройни клинични изследвания с хора и животни. Доказани действия на чесъна: - Понижава стойностите на холестерина. - Подобрява кръвообращението. - Предотвратява слепването на тромбоцитите. - Забавя преждевременното съсирване на кръвта. - Предпазва от склерозиране на артериите. - Освобождава артериите от налепи. - Регулира кръвното налягане. - Сваля нивото на кръвната захар. - Побеждава бактериите, гъбичките, вирусите и другите микроорганизми. - Защитава телесните клетки от свободни радикали. - Укрепва имунната система на организма. - Стимулира лигавиците и жлезите с вътрешна секреция. - Активизира цялостната обмяна на веществата. - Стимулира функцията на черния дроб и жлъчката. - Спира ферментационните процеси в червата. - Блокира растежа на туморите. - Подпомага организма в приемането на витамините от групата В. - Намалява депресивните настроения, главоболието и умората. - Увеличава жизнеността. Чесънът е едно от най-старите културни растения. Приема се, че произхожда от пустинните области на Киргизия. Оттам отива в Китай, Индия и Ориента, за да се разпространи най-после и в Европа. Днес чесън се отглежда в много европейски страни, предимно средиземноморски. Латинското му име е Allium sativum. "Аllium" означава "чесън", докато "sativum" е обозначението за "култивиран". Растението израства на височина 30 до 60 см, понякога и до един метър. От бялата, понякога виолетова луковица се издига зеленикаво стъбло. Плоските листа също се ядат, особено когато чесънът е млад, но най-важната част на растението е развиващата се под земята луковица. Тя има четири до двадесет продълговати, леко извити малки луковици, които се наричат скилидки. Именно те съдържат активните съставки, които са направили чесъна чудодейно лечебно средство. В чесъна се съдържат над 200 различни субстанции. Между тях има витамини, аминокиселини, ензими, минерали и остатъчни елементи. Тези и други открития са направени от съвременната наука. Чесънът е едно от най-добре изследваните растения и въпреки това не всичките му тайни са разкрити. Защото растенията са естествени смески от много съставки, които се изолират изключително трудно. През тридесетте години изследователите са били твърдо убедени, че медицинското му действие се дължи само на високото съдържание на витамини и минерали. В по-ново време обаче се правят все по-интересни, дори сензационни открития. Доскоро се смяташе за неоспоримо, че основната активна съставка на чесъна е алицинът - субстанция, съдържаща сяра. В чиста форма алицинът е мазна, безцветна течност, с типичната миризма на пресен чесън. При обмяната на веществата алицинът се преобразува в множество други продукти. Наскоро учените откриха и други съставки на чесъна, за които досега се смяташе, че не се съдържат в луковите растения. Тези безмирисни и свободни от сяра вещества, наречени алиум-сапонини, въздействат не само върху холестерина и кръвното налягане, а и обезвреждат определени видове гъбички. Медиците имат различни становища за активните съставки на чесъна. Вече бяха проведени значителен брой фармакологични и клинични изследвания, но резултатите им са противоречиви. Съгласие цари само в хипотезата, че медицинската ефективност на чесъна се дължи и на много други, неизвестни засега съставки. Твърде вероятно е чесънът да ни поднесе още изненади. Коктейл от активни вещества Освен алицина, който е с доказан медицински ефект, и алиум-сапонините чесънът съдържа витални вещества като: - Витамини А (ретинол), В1 (тиамин), В2 (рибоф-лавин), ниацин, пантотенова киселина, В6 (пиридоксин), С (аскорбинова киселина), Д (калциферол), Е (токоферол) и К (филохинон). - Ензими, между които алииназа и коензим Q10 (убихинон), който е съставна част на дихателната верига. - Минерални вещества и остатъчни елементи като алуминий, барий, бор, хром, желязо, германий, йод, силициева киселина, кобалт, мед, литий, магнезий, манган, молибден, натрий, фосфор, селен и цинк. - Много субстанции, които имат решаващо действие в процесите на обмяната. - Хормонални субстанции, които са подобни на мъжките и женските полови хормони. Как да "надхитрим" миризмата Който има силна хрема, да си натрие стъпалата със смачкан чесън. Който страда от зъбобол, да мушне една скилидка в ухото си. Пътникът може да се опази от отмъщението на Монтесума, като пие пресен сок от чесън. Мрачните мисли отлитат далече след чаша горещ чеснов чай. Вдишвайте дълбоко парите на чесъна, за да прочистите кръвта си от отровите. Печеният чесън предотвратява газове. При хемороиди можете да сложите скилидка чесън като свещичка... Народната медицина познава много възможности за използване на чесъна. Най-простата от тях е скилидките да се приемат сурови. В тази форма пресният чесън освобождава най-много активни съставки. За да бъдете сигурни, че ползата за здравето ви ще е дълготрайна, трябва да приемате определено количество чесън всеки ден. Точно там е проблемът на много хора. "Чесънът създава самотници" - подиграват се неприятелите му. Всеки, който яде чесън дори само като подправка към яденето, постепенно отдава чрез дъха си и изпаренията от кожата неприятната му миризма. За много хора тази миризма е толкова омразна, че нищо не е в състояние да ги накара да приемат чесъна като лечебно средство или подправка. Който не иска да бъде разпознат, трябва да прибегне до някои малки трикове. Едни от най-известните домашни средства за намаляване на миризмата са: дъвкане на парченце карамфил или канела, на смачкан кимион или зърна кориандър, както и на печени зърна кафе; можете също да хапнете ябълка, да изпиете чаша мляко, силно кафе или червено вино, да "подсладите" дъха си с лъжичка мед. Други хора мият зъбите си със сол или дъвчат парче лимон, за да прочистят устата си. Твърди се, че когато е смесен с доматен или портокалов сок, чесънът намалява аромата си. Всички тези методи имат известен ефект - но не абсолютен. Защо изобщо мирише чесънът? Щом разрежете, смачкате или изобщо "нараните" главичката чесън, става нещо, което вероятно е било създадено от природата, за да защитава растението от вредители: съдържащият се в чесъна ензим алииназа превръща немиришещия дотогава алиин в алицин. Едва чрез този процес на разпадане възникват интензивната миризма и лютивината на чесъна. Алицинът (тиосулфинат) и новооформените му съставки, които участват в процесите на обмяната, създават доста силна миризма. Тя зависи много и от формата, под която е бил приет чесънът - пресен, стар, суров, сварен, като хапче или прахче, като капсула или сок. Вероятно най-доброто, което можете да направите, е да се опитате да свикнете с миризмата на чесъна, тъй като тя не може да бъде избегната изцяло. Опитайте се също да убедите познатите си, че чесънът е много полезен и редовното му приемане може само да им помогне да се чувстват по-здрави и жизнени. Приложението на чесъна Тъй като единствената по рода си концентрация и многообразието на активните вещества все още не са разгадани напълно от науката, и до днес няма експерт, който да каже точно коя форма на приемане е най-полезна. Вероятно е най-добре да комбинирате различните възможности. При варене или печене голяма част от алицина се разрушава. Вярно е, че свареният чесън не е толкова лют и не мирише толкова силно като суровия, но един важен елемент от лечебната му сила липсва. Много от специалистите са убедени в това. Други обаче твърдят, че алицинът се образува наново в организма в процеса на храносмилането. Някои американски учени изрично препоръчват затопления чесън като добавка към храната за предпазване от сърдечен инфаркт и инсулт. Техните резултати показват, че при затоплянето в чесъна се освобождават някои естествени химически субстанции. Към тях принадлежи например айоенът, който предотвратява слепването на тромбоцитите. Киселите храни като оцет или домати поощряват този процес на преобразуване. Ако обаче пържите чесъна в гореща мазнина, той губи много от важните за здравето съставки. Затова е по-добре само леко да го задушите. При варене или печене се разрушава голяма част от алицина, но пък се ускорява освобождаването на други съставки. Редовното приемане на чесън подобрява здравето - все едно дали го ядете суров, сварен или като съставна част на различни салати и сосове. Тук ще посочим някои основни рецептури, които можете да прилагате при конкретни оплаквания. Чеснов оцет Използвайте чист винен или плодов оцет, който съдържа много витамини и минерални вещества, но не и химическа оцетена есенция. Съотношението е една скилидка чесън на чаена чаша оцет. Скилидките се накълцват, пълнят се в бутилка с широк отвор и се заливат с оцет. Затварят се добре и се оставят две-три седмици, след това се прецеждат. Оцетът се съхранява на хладно в тъмна бутилка. Подходящ е за външно приложение: за изтриване при нечиста кожа, при мускулни и ставни оплаквания, за компреси при заболявания на дихателните пътища или за отстраняване на мазоли, брадавици и подутини. Вътрешното му приложение помага при настинки, проблеми със стомаха и червата, слабост на пикочния мехур, за стимулиране на обмяната и за укрепване на имунната система. Приемат се две до три лъжички дневно с малко вода по време на хранене. Чеснов мед Медът и чесънът се допълват по идеален начин. Защото медът също притежава превъзходни лечебни свойства. Освен плодова и гроздова захар той съдържа още много ценни съставки, витамини и минерали. Съотношението е чаена чаша мед на един литър чеснова тинктура. Сместа трябва да кисне няколко часа. Използва се при настинки, умора и слабост. Може да се приема по една чаена лъжичка на всеки час. Чесново масло За да си направите чесново масло, използвайте растителни масла, които доставят важни мастноразтворими витамини и жизнено необходими мастни съставки. Най-добре е да вземете студено пресовано олио, което съдържа високоненаситени мастни киселини и има положително влияние върху кръвната циркулация, кожата, имунната система и много процеси на обмяната. Една средноголяма глава чесън (скилидките са обелени и разрязани по дължина) се залива с един литър олио, бутилката се затваря добре и се оставя няколко дни. Взема се преди или по време на хранене слещу глисти, при болки в долната част на корема, възпаления на лигавиците в стомаха и червата. Можете да натривате болезнените места при оплаквания в мускулите и ставите, настинки, кашлица, ухапване от насекоми и болки в ушите. Съхранявайте бутилката на хладно и тъмно място не повече от две седмици. Чеснов сок Обелените скилидки се изстискват със сокоизстисквачка. Сокът се съхранява в хладилник не повече от два-три дни. Използва се в малки количества за пиене, смесен с вода за гаргара. Може да се прибави към водата във ваната, за компрес или клизма. Използва се при настинки, храносмилателни смущения, инфекции на стомаха и червата, мускулни и ставни болки. Чеснов мехлем Една добре смачкана скилидка се смесва със 100 г вазелин, затопля се, докато заври, охлажда се и се прецежда в стъклен съд. Затваря се добре и се съхранява на хладно. Трайността му е около половин година. Може да се използва при изкълчване, мускулни и ставни оплаквания. Чеснов сироп Сиропът е приятно лекарство дори за деца, тъй като захарта обезврежда лютивината. Половин литър вода се сварява с 250 г кафява захар, сваля се от огъня и се смесва с чеснова тинктура (една част тинктура на три части сироп). Съхранява се в хладилник. Идеално средство за гаргара при настинки. Чеснов чай Една скилидка чесън се смачква, слага се в стъклена или порцеланова чаша и се залива с гореща вода. Кисне 15 мин и се прецежда. За да приготвите по-силен чай, можете да смачкате цяла главичка чесън и да я кипнете с чаша вода. Пие се по една чаена чаша на ден на малки глътки. Полезен е при настинки, бронхит и астматични пристъпи. При болки и възпаления се правят компреси или се добавя към ваната. Чеснова тинктура Алкохолът има свойството да извлича много важни субстанции от растението, освен това ги консервира по естествен начин. Шепа пресни скилидки се обелват, нарязват се и се заливат с един литър чист алкохол (например ракия от хвойна). Бутилката се затваря плътно и се оставя за две седмици на топло място, като от време на време се разклаща. След това се прецежда през филтър и се пълни в тъмни бутилки. Три пъти на ден се приемат по 5 до 15 капки преди ядене, разтворени в чаена лъжичка студена или в чаша гореща вода. Чесновата тинктура има дезинфекциращо и кръвопречистващо действие, възбужда апетита, предотвратява възпаленията и спазмите, регулира кръвното налягане, укрепва имунната система, поощрява кръвообращението и препятства общото склерозиране на съдовете. Подходяща е също за разтриване, компреси или гаргара. Тонизираща чеснова напитка може да се приготви с вино или вода. Шепа пресни скилидки се поставят в глинен съд и се заливат с един литър бяло или червено вино. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно за две седмици. Пие се по една чашка дневно на малки глътки. Напитката от червено вино се приема при всички оплаквания, свързани със сърцето и кръвната циркулация. Когато е приготвено от бяло вино, питието е полезно при проблеми с храносмилането, слабост на бъбреците и пикочния мехур, смущения в чернодробните и жлъчните пътища, за укрепване на нервите и подобряване на лимфния поток. Чесновата вода се използва за гаргара при възпаление на гърлото, за почистване на рани и като добавка към ваната. Дозиране Няма общи правила колко често и колко време трябва да се приема чесънът. Разбира се, това зависи и от индивидуалната ситуация, възрастта и общото състояние. Към това се прибавя и обстоятелството, че качеството на пресните скилидки не винаги е едно и също. Продаваният по магазините чесън показва значителни колебания и различия според сорта и мястото на отглеждане. Съхраняването също играе роля. Колкото по-стари са главите, толкова са победни на активни съставки. Знак за това е и образуването на нови кълнове. Препоръките на медиците също не са единни. Британските лекари препоръчват на пациентите си да приемат десет до двадесет грама пресен чесън дневно, за да постигнат видимо понижаване на кръвното налягане. Това са три до пет средноголеми скилидки. В Германия препоръчителната дневна доза е четири грама, което отговаря на една средноголяма скилидка. За да се отървете от излишни и вредни обменни отпадъци, за да пречистите червата си и да се опазите от инфекции, трябва да приемате редовно чесън в продължение на четири до шест седмици. Когато лекувате съдовете и кръвообращението, лечението трае поне четири месеца - профилактично се приемат една до две скилидки дневно. Странични действия И тук трябва да съблюдавате основното правило: твърде големите количества могат да се окажат вредни за здравето ви. Защото съставките на растението са в толкова концентрирана форма, че оказват ефект дори в съвсем малки количества. Дори когато се приемат разредени, те увеличават кръвоснабдяването на всички лигавици и стимулират храносмилателните органи. Увеличеното кръвоснабдяване подпомага пречистващата функция на черния дроб и поощрява производството на жлъчен сок. Така вредните остатъци от обмяната се извеждат от тялото, без да го увреждат. Когато обаче се приемат големи количества чесън в по-продължителен период, действието на активните съставки може да се засили дотам, че да се появят нежелани реакции, например гадене, оригване, стомашни болки, газове или разстройство. При някои хора се раздразват лигавиците в устата, гърлото, стомаха и червата, наблюдават се алергични реакции. Външно приложен, чесънът може да предизвика сърбеж или локално кожно възпаление. Ако не понасяте добре суровия чесън: - Разполовявайте скилидките по дължина и отстранявайте зеления кълн. Така чесънът става по-лесно смилаем. - Яжте чесъна с мляко, сок от моркови или мед. - Пробвайте леко задушени на пара цели скилидки. - Накиснете чесъна във вино или оцет. - Яжте чесън с пшеничени и овесени продукти. - Привикнете организма си към силната растителна храна. Правете паузи от един или два дни. - Използвайте чесъна само за медицински цели (например при треска). Млади и жизнени с чесъна Чесънът дава на тялото нова енергия, прави всяка клетка, всеки орган по-жизнени. Той увеличава съпротивителните сили на организма, действа срещу общото склерозиране на съдовете и представлява най-добрата биологична защита от ранното телесно и душевно остаряване. Поради засиленото кръвоснабдяване на всички телесни органи и тъкани работоспособността и общото състояние се подобряват. Възбуждащото действие на чесъна не допуска появата на умора, потиснатост и депресивни настроения. Видими признаци за тази наистина изумителна подмладяваща сила: кожата остава по-дълго свежа и еластична. Защото увеличеното кръвоснабдяване подобрява достъпа на кислород и хранителни вещества до кожните клетки и те остаряват значително по-бавно. Едно изследване на Световната здравна организация показва, че в областите, където чесън се яде от най-ранно детство, артериосклерозата е почти непознато заболяване. Вероятно тук играе роля и употребата на растителни масла. Лечебно действие Склерозиране на артериите Много смущения в здравето, които се появяват с напредването на възрастта, се дължат на увеличаващото се склерозиране на артериите и свързаното с това влошено кръвоснабдяване. Виенето на свят, болките в гърдите или краката при физическо напрежение, забравянето, смущенията в концентрацията, постоянно студените ръце и крака, задъхването, внезапните пристъпи на главоболие или смущенията в зрението са признаци за влошено кръвоснабдяване на съответните органи. Стесняването на артериите, които снабдяват сърцето или мозъка, е особено опасно, тъй като може да доведе до инфаркт или инсулт. Добре балансираното хранене, движението и подходящата порция чесън предпазват от артериосклероза. За предпазване: всеки ден по една или две пресни скилидки, с кисели плодове или затоплени с храната. Помощ при вече съществуващи оплаквания: шепа сурови скилидки се разпределят за деня. Сърдечносъдови заболявания Чесънът регулира холестерина. Новите клинични изследвания доказаха, че той е в състояние да намали значително вредните кръвни мазнини. Това е изключително важно, защото високото им съдържание не само може да увреди кръвоносните съдове, но и да възпрепятства свободния поток на кръвта. Това също увеличава риска от коронарна болест на сърцето (сърдечни пристъпи, сърдечна слабост, сърдечен инфаркт). Дори когато стойностите на кръвните мазнини още не са излезли от релсите, трябва редовно да приемате чесън, за да се предпазвате. Защото чесънът е превъзходен "чистач на съдове". Съставките му не само регулират кръвните мазнини и кръвното налягане, а пречат на тромбоцитите да се слепват. Те се грижат и за по-добрия поток на кръвта. Това свойство е извънредно важно, защото кръвта може да снабдява и най-малките съдчета в кръвоносната система само когато не е твърде гъста. Чесънът помага на организма да отстрани кръвосъсиреците, които лесно се загнездват в склеротично променените стеснения. Те могат да блокират напълно някой съд и да причинят сериозни увреждания. Според учените двете решаващи субстанции за предотвратяване образуването на съсиреци са аденозинът и айоенът, които се съдържат в достатъчни количества в пресния чесън. В същото време чесънът разгръща защитното си действие в областта на сърцето, като разширява артериалните и венозните кръвоносни съдове. Това разширяване е само един от профилактичните ефекти, които чесънът има върху сърдечносъдовата система. С негова помощ сърцето може да изпълнява по-добре основната си роля да снабдява организма с кръв, съдържаща достатъчно кислород. По този начин чесънът помага и за предпазване от повишаването на кръвното налягане, както и за понижаването на вече съществуващото високо налягане. Оказа се обаче, че пикантното растение крие нови и нови изненади: учени от различни страни откриха, че чесънът балансира кръвното налягане. Това значи, че от него имат полза не само хипертониците, но и онези, които страдат от ниско кръвно налягане. Имунна система Чесновият лук помага и за укрепването на имунната система. Той може да се пребори със собствени сили с всички субстанции, които заплашват организма. Това означава, че не е нужно да лекуваме всяка хрема и всяка лека настинка с лекарства, произведени във фармацевтичните лаборатории. Все още не се знае точно кои растителни субстанции оказват влияние върху имунните клетки на тялото, за да му помагат да се бори срещу проникването на вредни вещества, на бактериални или вирусни организми. Експертите в различните страни са на различно мнение. Борба срещу рака Надежда съществува и за пациентите с ракови заболявания. Чесновият лук може да намали опасността от рак. Междувременно това беше доказано в различни изследвания. Медици от САЩ откриха, че хората, които ядат редовно чесън, намаляват значително риска от рак на стомаха и червата. Това важи до голяма степен и за другите видове рак: на гърдата, на храносмилателните пътища, на простатата, на кожата. Резултатът от изследванията е в зависимост от това по какъв начин и по кое време се приема чесънът. Така например посочва се, че туморните клетки реагират по-силно на облъчването, когато преди него е била направена инжекция с чеснов екстракт. Многообещаващите резултати за преодоляването на рака се обясняват между другото и с това, че някои от съставките на чесъна успяват да се преборят ефективно със свободните радикали. Това са агресивни клетъчни отрови, които могат да станат изключително опасни за живите организми. Те нападат клетките, проникват във вътрешността им и увреждат заложените там носители на наследствената субстанция. Клетките загиват или се превръщат в ракови и увреждат целия организъм. Твърди се, че свободните радикали допринасят за появата на много болести, между които диабетът, ранното ослепяване, ракът и автоимунните болести. Според най-новите изследвания те са отговорни най-малко за това, че стените на кръвоносните съдове стават твърди и нееластични. "Антиоксидантите", които организмът мобилизира за борба със свободните радикали, са преди всичко витамините С, Е и А, калцият, селенът и цинкът. Наскоро учените откриха, че активните вещества на чесъна осигуряват закрила на ензимите, така че могат да спрат свободните радикали още в самото начало на разрушителната им дейност. Някои медици препоръчват в тези случаи чесънът да се приема с малко обезмаслена извара* или кисело мляко. Млечнокиселите бактерии, които се съдържат също в киселото зеле и киселите зеленчуци, също стимулират имунната система и действат срещу причинителите на рака. Вниманието на изследователите беше привлечено преди всичко от остатъчния елемент селен. В чесъна той се намира в най-голямата концентрация, открита досега в хранителен продукт. Според най-новите изследвания селенът поддържа еластичността на тъканите, грижи се артериите да не се запушват и кръвното налягане да не се повишава твърде много, а мускулите, особено сърдечният, да бъдат снабдявани с достатъчно кислород. Освен това този елемент помага за изхвърлянето на вредни вещества като живак, кадмий и сребро. Тези отрови натоварват организма, защото трябва Да бъдат преработени и изхвърлени допълнително с произведените от обмяната отпадъци. Високото съдържание на селен в чесъна очевидно играе роля и при защитата от облъчване. В австрийския център за изследване на атома лекарите са направили радиоактивно облъчване на клетъчни култури една година след аварията в Чернобил и са ги напоили с чеснов сок. Резултатът е смайващ: клетките преживяват облъчването, докато сравнителната култура, която не е потопена в чеснов сок, загива. Лечение на инфекциозни болести Чесънът е естествен антибиотик. Народната медицина знае това много отдавна, а модерната наука го доказа експериментално. Днес знаем, че чесънът е превъзходна естествена алтернатива на известните антибиотици, защото умее да прави разлика между "приятелските" и "вражеските" бактерии. Той спира само болестотворните причинители и щади полезните видове, като в същото време стимулира образуването на бели кръвни телца (левкоцити). Това е наистина изумителен ефект, който е непостижим дори за модерните медикаменти срещу бактериалните инфекции, антибиотиците. Вярно е, че тези средства, приети в подходящото време и с много предпазливост, могат да бъдат животоспасяващи. Лошото е, че те могат да отслабят трайно съпротивителната система на организма. Антибиотично действие на чесъна: - Суровият чесън убива вредните бактерии в чревния тракт. - Смачканият чесън, разбъркан с вода, се използва за изплакване на влагалището. Той унищожава инфекциозните организми. - Серните компоненти на чесъна, които се освобождават и се вдишват при дъвкането, унищожават бактериите и вирусите в дихателните пътища. - Капките за нос с чесън убиват на място вирусите на настинката и грипа. - Чесънът предотвратява растежа на кожните гъбички. В момента специалистите се опитват да открият как действа чесънът върху бактерията "хеликобактер пилори", която бе открита само преди няколко години. Характерно е, че тя се загнездва в стомашната лигавица и между другото провокира възникването на стомашни язви и рак на стомаха. Учени от Сиатьл твърдят, че две скилидки дневно са достатъчни, да потиснат действието на вредната бактерия. Това е извор на надежда особено за хората, които са изложени на повишен риск от рак на стомаха или вече са резистентни срещу антибиотиците, които убиват бактерията. Вирусите не обичат чесън Тъй като дори най-модерните антибиотици са безсилни срещу вирусите, те не могат да се преборят с много остри заболявания. При инфекции на дихателните пътища като хрема, възпаление на гърлото, бронхит почти винаги са виновни вирусите. Съставките на чесъна убиват освен бактериите и другите болестни причинители като вируси, гъбички, ларви или едноклетъчни (протозои). Затова и много болести - от баналната хрема през стомашно-чревните оплаквания и инфекциите на пикочните пътища до вирусния енцефалит, херпеса и епидемиите като холера и тиф - реагират много добре на лечението с чесън. Китайски експерти твърдят, че чесънът е ефективен и срещу вирусния грип (инфлуенца). При което под вирусен грип не бива да се разбират безобидните настинки с температура, проявяващи се с кашлица, хрема и понякога със стомашно-чревни оплаквания. Истинският вирусен грип е епидемия, която се разпространява много бързо. Той може да причини тежки увреждания, особено при хора с отслабена имунна система. Чесънът в домашната кухня След всичко казано дотук вероятно ще пожелаете да използвате чесъна по-често като подправка или съставна част от ястията, които приготвяте. С малко повече фантазия скоро ще се научите да приготвяте вкусни салати, сосове и основни ястия с това полезно растение. Можете спокойно да смесвате чесъна с други подправки, да приготвяте ароматни маринати или сосове, подходящи за много месни и рибни ястия. Чесънът е отлична добавка както към фините подправки, така и към екзотичните зеленчуци и обикновената домашна храна. Тук ще дадем една съвсем проста рецепта за чеснови хлебчета, които са невероятно вкусни: Смачкайте добре осем скилидки чесън и ги разбъркайте със сто грама омекнало масло. Подправете със сол и чер пипер. Направете прорези в една франзела, без да я разрязвате докрай. Напълнете прорези-те с чесновото масло. Увийте хляба във фолио и го запечете за десетина минути в топла фурна. Хлебчето е подходящо като предястие или като добавка към салати и други ястия. Чесновото масло, към което можете да добавите пресен магданоз или копър, е много вкусно за намазване на сандвичи. С малко захар, оцет, олио, магданоз, сол и чер пипер и, разбира се, с чесън, можете да си приготвите чудесна марината за всички видове салати. Ако познавате дивия чесън, можете също да го включите в менюто си. Твърди се, че култивираният чесън е загубил известна част от активните си съставки, които се намират във висока концентрация в дивия - желязо, етерични масла, аденозин. Горският чесън е много по-силна противоотрова от култивирания. Той е класическо средство за преодоляване на пролетната умора. Статията е взета от сайта: http://www.spiralata.net/